ПОТИКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЍКАМ2, ‑аш, несв.; потѝкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. потѝкнат, св., прех. Остар. и диал. Подтиквам; потиквам2. Не е ли чудно .. человеци лични да остават равнодушни към средствата, които им предлага културата, и да са не залавят за най-сгодното оръдие, за да потикат сънародниците си в пътя на напредъка? Ч, 1875, бр. 5, 198. Мъчнотиите могат уплаши само някой слабак, а пък сръцат и юнак чловек те само стягат и потикат благотворно. Й. Груев, СП (превод), 274. Донка бе‑
ше сама вкъщи. Чукаше пресол воз огъня и потикаше главните да горят под закаченото менче. Т. Влайков, ПСп, 33. потикам се, потикна се страд. и взаим. Без него [изучението на държавните закони] не е възможно .. да са поправят съществующите злини и да са потика напредокът на гражданското тяло. ДЗОИ I (превод), 11.