ПОТИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍРВАМ, ‑аш, несв.; потѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прeх. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. към, в. Подгонвам, насочвам някого или нещо да върви в определена посока, да отиде някъде, като обикн. го гоня, преследвам; подбирам², погонвам, спотирвам. Потири ги [патиците] тя [бабата] с пръчката към къщи, затвори ги в курника и здраво залости вратата. О. Василев, УП, 39. Дочуха се звънците на стадата. Мечо и неговият другар бяха потирили овцете към кошарите. Ст. Станчев, НР, 155. Римлянете ги [неприятелите] потириха в града, гдето ги пак удариха силно в улиците. Г. Кръстевич, ИБ, 374. Тия [българите] .. ги [арабите] победиха и принудиха ги да оставят Цариград; оттам после ги потириха и доде да ги изгонят съвсем из гърцката земя, избиха им до 22 000 души. Д. Войников, КБИ, 41.

2. С предл. от, из. Изгонвам, изпъждам, прогонвам; натирвам, затирвам. Потириха из Индия и циганския народ. Ч, 1870, бр. 6, 190. Отишла Янка у лелини си, / да ѝ поиска платно за ризка. / .. Янке ле, .., / Какво си

прела, .. тъкала / през коледски пости ..? / Та е грабнала кобиличката, / та я потири из уличката. Нар. пес., СбВСтТ, 1047.

3. С предл. към, до. Завеждам, отвеждам принудително с влачене, тътрене някого някъде; завличам, повличам, замъквам², помъквам. После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника поп Ставря, с думите: "Отче духовниче, изповядай това магаре!" Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата. В. Геновска, СГ, 18.

4. Захвърлям нещо; запотирвам, запокитвам. потирвам се, потиря се страд.

ПОТЍРВАМ СЕ несв.; потѝря се св., непрех. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. след, подир, по. Спускам се да бягам или да следвам човек или животно; втурвам се, спотирвам се. Никой не го гонеше. Но той чуваше такъв вик след себе си, като че всички селяни се бяха потирили след него. Й. Йовков, ПГ, 70. За лов извит из някой суходол, / в полето спуска се .. сокол, / а лястовици рой по него се потирят / и гдето свърне той, нататък го сподирят. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 27. — Ази са, тетьо, потирих, / потирих да не ма видят [хайдутите]. / Сега щат тейко да додат / опък ти ръце ша свържат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 43. //С подч. изр. със съюз да. Започвам да извършвам бързо и енергично действието, означено с подч. изр.; втурвам се, впускам се, погвам се. Всеки се потирил да превари, / когото може. С кон там някой, друг с магаре. К. Христов, ЧБ, 20.

2. Отивам (в 1 знач.); замъквам се, завличам се. — Стана Иванина шари из село .. Всяка се е захлупила у дома си, глава не повдига от работа, а тя ту тоя вратник ще бутне, ту чак при Диляна ще се потири. М. Смилова, ДСВ, 102.