ПОТИСКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЍСКАМ, ‑аш, несв.; потѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. потѝснат, св., прех. 1. Властвам деспотично над някого, като не му позволявам да се развива свободно, прилагам насилие, ограничавам правата му и под.; гнетя. Не жената мразя, а царицата, Мария Палеологовка, която е заграбила властта и потиска народа. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 35. Слабост е, когато мъжът насила иска да го обичат .. Слабост е, когато потиска слабия, щом няма сила с по-силния от себе си мегдан да дели. Р. Стоянов, М, 62. Събориха една тирания — тази на султаните и пашите, без да .. предвиждат новата тирания, която идеше .., за да замести старата и потисне още по-жестоко и безчовечно нашия народ. К. Величков, СБ, 110. Освен робите робовладелците потискали и бедните селяни и занаятчии. Ист. V кл, 47.
2. Преча на нещо да се развива, развие или прояви; задушавам1, душа. Антисептичните дезодоранти .. потискат потоотделянето с помощта на органичните соли на алуминия и цинка. ТВ, 2007, бр. 31, 7. Понеже поникват [плевелните семена] много по-лесно при неблагоприятни условия, отколкото културните семена, те изпреварват в развитието си културните растения и ги потискат до края на вегетацията. ОФ, 1950, бр. 1893, 2. Във Виена се образува Свещен съюз между най-големите европейски империи, който имаше главна задача да потиска всяка революция или всеки опит за борба срещу абсолютистките режими в Европа. Д. Яръмов, БП, 129. Постоянното дебнене, подозрение и недоверие е потиснало всички останали семейни и човешки добродетели у тях. П. Тишелов, Сб??СЕП, 430.
3. Не позволявам на нещо (мисъл, чувство, настроение, психическо състояние и под.) да се прояви, да намери външен израз; сдържам, удържам, овладявам. В гласа, в начина, по който говореше [госпожа Крумова], гледаше и се държеше, личеше колко трудно потискаше болката си. Вл. Полянов, ПП, 187. В сърцето на Вардарски се надигаше като мътна вълна силен гняв спрямо Ния Глаушева и той не можеше да го потисне, да се освободи от него. Д. Талев, ПК, 196. — Винаги ли потискаш желанията си? — сепна го гласът ѝ. — А защо човек да не потиска... — отвърна .. той. — Какво да потиска? — Например низките си страсти. — Не, .., нищо не бива да потискаме в себе си — поде сестра Евлампия. Д. Вълев, З, 87. Потискахме темпераментната си южняшка бъбривост и се подчинявахме на тишината в заведенията! С. Северняк, ВСД, 26.
4. Предизвиквам у някого тежко, мрачно, мъчително чувство, настроение, лишавам го от жизненост и енергия и не му позволявам да действа и мисли нормално; гнетя, изтезавам. Първите години след нейната смърт ме беше налегнала една тъга, която ме потискаше и не ми даваше нито да работя, нито да живея. Д. Кисьов, Щ, 313. Опасенията за лозето и видът на надничащата отвред пустош — всичко го потискаше, изпълваше го с чувство на самотност и тъга. Ст. Марков, ДБ, 156. Колкото наближава селото, в главата на момчето засяда една тревожна мисъл и го потиска. — Къде ще иде? С. Северняк, ИРЕ, 17. Тия некролози, този погребален звън, на който по-рано не обръщаше внимание, този изоставен свят край него го потискаха със своето еднообразие и овехтялост. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Няма движение, викове, шум. Просто потиска тази тишина. А. Гуляшки, МТС, 229.
5. Остар. и диал. Натискам, притискам. Една ципа ся простира от гърдите до гърба, така щото едното крило на белия дроб да не потиска другото, особено когато человек лежи настрана. ИЗ 1877, 1881, 45. Другарут му зафатил да вика: "Вампирут зафати да ма потиска, .. — ки ма смаже." СбНУ III, 148. С тез [дървените букви] печатал най-напред неделната молитва и други еще дреболии, бил в недоумение как да нареди една до друга тези букви и да ги потисне изедно с равна сила върху книгата, кога тискалото (менгеме) .. привлекло вниманието му и наспоред него направил първата тискарница. П. Р. Славейков, СК, 54. // Стесн. Поставям растение между листове, попивателна хартия и др., за да изсъхне, да стане за хербарий. Потискам кокиче. △ Потискам детелина. △ Това лято потиснах доста ливадни растения и билки за хербария си. потискам се, потисна се страд. от потискам в 1-3 и 5 знач. Тази борба, тези признаци на разколебаване у него бяха, .. редки! Те се потискаха веднага от желязната воля на личността му. Д. Димов, ОД, 181. В сърцето му се загнезди тежкото усещане, че друг е победил. Но това усещане бързо се потискаше от доволството, че насила му сториха път. М. Яворски, ХСП, 157.
ПОТЍСКАМ СЕ несв.; потѝсна се св., непрех. 1. Изпадам в тежко, мрачно настроение, обхваща ме тягостно чувство; депресирам се. Винаги се потискам, когато видя сакати или просещи хора. △ Някои не ходят на погребения, защото се потискат.
2. Остар. Натискам се, притискам се. Като го видя извън на коридорчето, народът грухва като едно разсърдено стадо свини и се потиска насам. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 137.