ПОТИСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЍСНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от потисна като прил. 1. Обикн. за народ, общество и под. — който не е свободен, когото потискат, над когото властват и проявяват деспотизъм и насилие; потъпкан. Руските представители в Турция .. подтикваха и другите чужди представители, .. да изпълняват своя дълг .. и като християни спрямо потиснатото християнско население в държавата на султана. Д. Талев, ПК, 722. Само жълтата гостенка неизменно го [Горки] е следвала в неговия .. страдалчески път. Тя — и страстната любов към човека, към правдата и борбата на неговата потисната класа. Кр. Кюлявков, СПП, 58. Потисната жена.
2. За човек — който е тъжен, угрижен, отпаднал духом, без настроение и се измъчва вътрешно. Ханът успя да отиде .. във Филибе .., но се върна още по-потиснат и мрачен. От оня летен ден никой не бе виждал дъщерята на сарафа във Филибе. П. Константинов, ПИГ, 112. Защо тази вечер Хаваджиева беше така потисната? Да бяха се карали с мъжа си? Не, той беше както винаги отпуснат и фамилиарен и както винаги — извънредно любезен с нея. Г. Караславов, Т, 20. Седна на одъра, мълчалив и потиснат, погледът му бе впит неподвижно в мръсния под. — Тъй е, докторе, трябва да се търпи! — проговори той най-сетне. П. Вежинов, ЗНН, 47. — Какво можехме да направим, когато младите се обичат и не могат един без друг... Ти как би постъпил на наше място? .. Мълчах потиснат и някак напрегнат, не смеех да се преместя, нито да я погледна. Л. Станев, ПХ, 30-31. // За сърце, душа — който е обхванат, изпълнен от тежко, мрачно, мъчително чувство, липса на жизненост, смелост, оптимизъм. Художникът наблюдаваше битката със затаен дъх и потиснато сърце. А. Каралийчев, ТР, 169. Българинът има угнетена, потисната душа. Ив. Сарандев, ЕС, 56.
3. За настроение и др. — който е израз на или следствие от болка, загриженост, притеснение и под. Йовков беше в доста потиснато настроение, защото Добруджа бе отново загубена. Ст. Загорчинов, СбАСЕП, 369. Настроението беше много потиснато: получи се съобщение за скоропостижната смърт на съпруга на една от актрисите. Н. Стефанова, РП, 126. Потиснат дух. Потиснат вид.
4. За чувство, психическо състояние, глас, изява и под. — който се сдържа, не получава външен израз.Бенко се наведе над Павлина и преведе въпросите на лекаря .. В хубавите ѝ сини очи .. имаше болка и потисната тревога. Ал. Бабек, МЕ, 72. Изведнъж се чу потиснато хълцане .. Една от богомолките .. извади от чантичката си някакво портретче, загледа го и започна да го целува. Г. Белев, КР, 55. Той срещна пълните с очакване и потиснат страх очи на жена си и мълчаливо допи чая. Ем. Станев, ИК I и II, 214. Пинтата отговаряше на всички, .. Гледаше да не изтърве някоя тежка приказка, да не събуди някое потиснато съмнение. Г. Караславов, ОХ II, 46. Захаров влезе в кухнята, където Надежда събираше парчетата от счупената чиния .. — Как не те е срам да биеш едно дете... — рече ѝ той с потиснат глас. Д. Ангелов, ЖС, 129. // За самочувствие — който е в
малка, недостатъчна степен; нисък. Всяко общуване с асовете на бизнеса от позицията на потиснатото самочувствие е признак на слабост. Др. Асенов, ГНА, 139.
5. Като същ. потиснат<ият> м., мн. потиснати<те>. Обикн. мн. и членувано. Човек, когото потискат, угнетяват, който не е свободен; потъпкан. Насипът разделяше не само два квартала, но и два отделни свята. Светът на богатите и ситите, на властниците и чорбаджиите, от света на бедните и гладните, на потиснатите и онеправданите. П. Здравков, НД, 66. Унамуно е размирен и неспокоен дух .. Близък на унижените и потиснатите. На хората, които се стремят към нов живот. Б. Шивачев, Съч. I, 146-147. Всичките му стремежи, желанието му да работи за народа, да се бори за поробените и потиснатите, да страда за истината — всичко това беше .. забравено. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 401. "Свободният и робът, патрицият и плебеят, баронът и крепостникът, .., накъсо казано, потисникът и потиснатият са се намирали във вечна борба." Ист. Х кл, 67.