ПОТИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЍЧАМ1, ‑аш, несв.; потека̀, потечѐш, мин. св. потѐкох, потѐче, прич. мин. св. деят. потѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. 1. Започвам да тека; затичам1. Чешмата запращя и от нея потече гъста ръждива вода. Д. Кисьов, Щ, 255. Тя е сестра на баща ми. Винаги сълзи потичаха от очите ѝ, когато ме срещаше. Приличал съм много на тетя. А. Каралийчев, ЛС, 16-17. Трифон Късов той наложи с плесници. Бузите на момъка подпухнаха, от венците му потече кръв. Г. Караславов, ОХ I, 464. Мислите на Борис Глаушев потекоха пак по нова посока. Още на другата сутрин трябваше да почне занятия в училището. Д. Талев, ГЧ, 46. Добиват се .. три внучета на цар Станимира. Царският палат еква от .. веселие и в щастие за всички потичат годините. К. Величков, ПССъч. VIII, 254. Ще изградим най-големия университет в Щатите .. — При една умела реклама тук биха потекли долари — продължи увлечено губернаторът. П. Незнакомов, ХР, 152. ● Обр. "— Чада мои, .., ще ви сторя сватба, .." .. Гражданското лице ни благослови. И животът потече в своето си русло — с грижите и радостите... Р, 1985, бр. 8, 31.
2. Тека малко. В края на краищата ние бяхме на война — .. Дори да потече малко кръв, и на това трябва да се свиква. П. Вежинов, НС, 45. Остави чешмата да потече, да се източи, за да се изстуди водата.
3. Само несв. Тека малко от време на време, понякога.
◊ Мед и масло потече (ще потече). Разг. Настъпи (ще настъпи) голямо благоденствие и приятен, лек, спокоен живот. Сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Добре сте, казват, и толкова. Н. Каралиева, Н, 164. Потекло е по вода. Диал. Всичко е добре, благополучно, в ред, както трябва. Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Чудомир, Избр. пр, 39. Потича ми / потече ми из (от) ръкавите (крачолите); потича ми / потече ми като из ръкав; потичат ми / потекат ми парите из ръкавите. Разг. Понякога ирон. Започвам да печеля непрекъснато и много, ставам много богат, имотен. — Хиляда и петстотин гроша иска. — Много са .. — Много. Нали затуй веднага не склоних, ако ги дадеш без бой, ще рекат, че са ти потекли из ръкавите и ще поискат двойно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 324-325. Потича / потече <като> по мед и масло. Разг. Нещо започва да се извършва (извършва се, става) без пречки и затруднения, лесно и много добре. Околийският началник се намръщи .. Сега той вече не смяташе, че тази служба ще потече по мед и по масло. Срещата с директорите на тютюневите складове го смути, изплаши и обърка. Г. Караславов, ОХ III, 311. Нашите училищни работи не са потекли, да кажем, по мед и масло. НН, 1875, кн. 1, 10. Потичат ми / потекат ми лигите. Разг. 1. Много ми се прияжда, дояжда или допива нещо, което виждам или за което се говори. Това беше най-големият салам, който бяхме виждали дотогава .. На човек му потичаха лигите, само като го погледнеше. Ст. Стратиев, СВМ, 15. Сега у нас в Каратопрак гроздето е узряло .. — Стига, че ми потекоха лигите. Л. Стоянов, Х, 120. Десет капки от него правят человека философ, петдесет — цар, сто драма — светец! — разправяше възторжено поп Ставри, щото да потекат лигите и на един левантски постник. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 133. 2. Много ми се приисква нещо, силно пожелавам нещо, което виждам или за което слушам. "Не говорете ми вече за тоя богоизбрани град, защото ми потекоха лигите." Л. Каравелов, Съч. VII, 47. Кога как погледнеше на Донкините белосани стени, лигите му потичаха. Китка V, 1886, кн. 14, 28.
ПОТЍЧАМ3, ‑аш, несв.; потека̀, потечѐш, мин. св. потѐкох, потѐче, прич. мин. св. деят. потѐкъл, ‑кла, ‑кло, мн. ‑кли, св., непрех. Остар. и диал. Затичвам се, хуквам. През нощта Вазуза почти не затваряла очите си, скокнала още посред нощ, избрала по-прав път и бързо потекла. Знан., 1875, бр. 1, 13. В продължение на този [дълъг] разговор всичките деца стояли твърде мирно ..: тук изведнъж ся разшавали и потекли всички към полицата за шапките си. БК (превод), 24. Биде бой голям, докле начнаха греците да бягат; .. болгарете .., като видоха защо истинно бягат, потекоха след них и един болгарин гонеше 40 грека. Хр. Павлович, Ц, 28. Тойчас му [на То‑
дор] ся замая главата и пуф! — падна вътре. Человеците чуха на брат му вика и потекоха да го извадят. С. Радулов, НД (превод), 18.