ПОТИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЍЧВАМ, ‑аш, несв.; потѝчам, ‑аш, св., непрех. 1. Тичам малко, кратко. Къню повървя, потича, прескочи няколко ями, после изведнъж почувствува непреодолимо желание да се изтегне на земята. А. Гуляшки, Л, 510. Нови посталчета! .. Обувам ги .. Иска ми се да потичам с тях по собата. Т. Влайков, Пр I, 79. "Цял ден си седяло в училището, .. — сега потичай, ..; умори се, че довечера да ядеш!" А. Страшимиров, А, 91. — Издръжливост ни липсва, така ли е? Като потичаха двеста метра, глътнаха езиците си. П. Вежинов, ЗЧР, 174. — Въпросът е да съберем подаръци.. Нужно е да се позапретнем малко и да потичаме нагоре-надолу из селото. К. Калчев, ЖП, 362.

2. Само несв. Тичам малко от време на време, понякога. Всяка сутрин потичвам, за да се поддържам във форма.

3. Само несв. Подтичвам. Кака Вела, .., вървеше бързо и припряно, та аз и Войчо трябваше от време на време да потичваме, за да я стигнем. Н. Ракитин, БР, 1931, кн. 8, 257. От горичката се показаха хора — потичваха, обръщаха се, с ръце викаха други зад себе си да побързат. Н. Кирилов, ПД, 17. Той вървеше бързо из глухите улички, някъде потичваше. П. Стъпов, ЖСН, 77. Пъстра тумба от деца потичваше пред тълпата, следвайки тъпана и гайдата. Д. Фучеджиев, Р, 312. Двата кулести коня, .., потичваха или намаляваха ход, според това, дали пътят ставаше равен или се изкачваше. Б. Несторов, СР, 53.

4. Диал. Затичвам се, изтичвам. Петко потича към тях, замахна с прът, но Велика силно изрева и рогът падна на земята. Кр. Григоров, Н, 140. потичва се, потича се безл. Трябва сутринта да стана, .. да купя хляб .. След това трябва да се потича и подир домашните работи, които повече са възложени на мене. Н. Ферманджиев, РХ, 283.