ПОТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ТКА¹ ж. Диал. 1. Купчинка пръст, копка, забит кол и др., с които се означават границите на земеделски имот или на места, където не трябва да се пуска да пасе добитък. Потка, .., купчина пръст, която е знак, че неразораната нива трябва да се брани от добитък .. Овчарете не ти гледаю млого потке. СбНУ ХLIХ, 783. Особените белези, с които се доказват и разграничават земите на общини, челяди и частни лица, носят разни наименования: слог, .. потка, побит камък, .., могила, .., върх, рът, дол, река и пр. СбНУ ХХХIII, 118. // Нещо боднато, забито като граничен знак между села. Потка .. нещо боднато, изправено на едно място, на границата на две села, както слог е нещо сложено на тая граница. СбНУ ХХХIII, 119.

2. Неправомерно влизане в място, означено с такива знаци. Потка, .., не означава бой или сблъскване на границата, а нарушение, незаконно навлазяне през .. слога на селското землище, .. грижливо опазвано от стария закон и обичай. СбНУ XXXIII, CXIX.

3. Глоба за, при такова влизане. При случай на глобяване или вземане на потка, .., потката се дели между увреденото лице и общината. СбНУ ХХХVII, 268. Думата потка, .. означава същевременно и правонарушение, действието и глобата, която се е вземала за него. СбНУ ХХХIII, CXVIII.

4. Неприятност, беда, главоболие, пакост. Паякът .. Ако е черен, във Винга означава "потка". СбНУ LI, 185.

ПО̀ТКА² ж. Диал. 1. Баене, правене на магия за предпазване от бъдещи зли въздействия (Н. Геров, РБЯ).

2. Забрана да се върши нещо; заричане, зарек, зареч. Има много жени и маже, заречени поради некоя болест .. и от шчо им нарачала баячката, кога ги лекуяла, да не си мият глава, .. да не се баняят .. Ако я разсипят потката от непослушуене или от незнаене, белята пак им се повракя. СбНУ IХ, 133.