ПОТОМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТО̀МЕЦ, мн. ‑мци, м. Остар. Потомък. Желанието му да види жена си, мисълта му за бъдащийт негов благонадежден потомец — детенцето, възбуждали още в сърцето му чувство на съчувствие спрямо человечеството. Ст. Ботьов, К (превод), 93. Чрез съединението ще дадем наскоро да опознаят чуждите народи що е българинът, сир. истий потомец на Крума. ДЗ, 1867, бр. 3, 12.