ПОТО̀МКА

ПОТО̀МКА ж. Жена потомък. Притури при славата си на победител блясъка да бъдеш съпруг на една царица, потомка на императори. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 84. Той знаел какво дължи на своята съпруга — потомка на лихварите земевладелци от турско време още. П. Спасов, ХлХ, 444.

Списък на думите по буква