ПОТОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТО̀Н м. 1. Остар. Таван. Радоил и Славка бяха заведени в една стая, ниска, с потъмнял потон. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 53. Опипа с поглед отдавна небоядисвания потон, спря се по-продължително върху срещните ъгли, облизани от дима на печката и видимо почернели. Г. Караславов, ОХ III, 281. От стъкления потон пада мека приятна, матова светлина. Елин Пелин, Съч. II, 183. Паркетът пука под стъпките. Едно усмихнато мълчание е замряло под великолепните, изрязани и рисувани потони. К. Константинов, ПЗ, 203. Колкото за накита на къщите, той бил много различен. Най-голям лукс владал в мозайката, с който китили не само одъра, но и стените, и потона (тавана). Лет., 1874, 125. // Арх. Вътрешен купол на църква и под., зографисан с библейски изображения. Филип IV е изпратил в Рим първото злато, което е приел от Америка. С него е бил украсен потонът на Голяма света Богородица. К. Величков,
ПССъч. III, 12. Двамата [Захарий и Филотей] вдигнаха глави към овалния потон. Светците пристъпваха леко, като че танцуваха бавен танц. Вл. Свинтила, СЗЗ, 317.
2. Остар. Таванско помещение над последния етаж на сграда под покрива; таван. Цанко знаеше, че оттам се е промъкнал Огнянов на потона и пак наместил неузнаваемия капак. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 188. Бабата-шътачка ги приела, скрила ги на потона на училището. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 209. На потона (тавана) върху разстлани ръжени снопове се поставя грозде. СбНУ ХLII, 45. — Каква е оная дупка? — На потона — изшушна Цанко. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 188. // Прен. Капак за отвор към такова таванско помещение. — Трябва да сте луди, като сте повярвали, че ще отвинтите потона с такива играчки! БД, 1909, бр. 11, 3.
3. Остар. Дървен под на помещение; дюшеме. Малките деца се валят по окаляний потон, две други се бият. Д. Манчев, БЕ II, 14. Елате да заговеем в нас, че къщата ни е с потон — да си тропнем. БД I, 128. Френецът, като отгатна намерението му, блъсна го ядосан и той [Стантон] с вик се търкулна на потона. БД, 1909, бр. 11, 2. В това време, кога Благойчето лежало полумъртво на потона, влезнал в горницата баща му. А. Хаджоглу, ББ, 78.
4. Остар. и диал. В старите български къщи — помещение на горен етаж, открито отпред, от което се влиза в другите стаи; чардак, пруст, отвод, трем, одър. Момне ле, мари йубава, / кой беше снощки йу вази, / на ваши юзум потоне, / та нависоко гълчахте. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 180.
5. Остар. и диал. Ограда, обор за добитък; яхър (Н. Геров, РБЯ).