ПОТОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТО̀ПВАМ, ‑аш, несв.; потопя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. 1. Топя нещо някъде малко или от време на време по малко; понатопвам, понатопявам. Войниците се насъбраха наоколо, разискваха оживено и потопваха предпазливо във водата върха на ботушите си. П. Вежинов, ВР, 232-233. Майката прибра предметите от погачата, .., после започна да чупи комати от нея, потопваше един край в паницата с мед и подаваше на децата. Е. Огнянова, НШ, 101.
2. Потопявам, натопявам1. Болният сяда на едно столче с очите към изгрев слънце. Този, който ще го цери, взима от червен или обикновен слез лист с опашка; потопва опашката в малко сол и бързо с този потопен край бръква в отворените очи на болния. СбНУ ХХIХ, 176-177.
3. Диал. Обикн. за вода — наводнявам, заливам, потопявам (в 1 знач.). Земната кора не престаяла да ся пука и проваля и много места и острови, дето било сухо, продъняли ся у морето, а пък води ся разливали по долове и провалии, потопвали цели земи и дробили всичко, що не могли да размият и стопят. Й. Груев, Лет., 1872, 131. потопвам се, потопя се страд.