ПОТОПОРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТОПО̀РЧВАМ, ‑аш, несв.; потопо̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Подигр. 1. Изправям, навирвам. Сутрин, като отвори дюкяна, занесе му вестника и мъдри в ръце едно старо, почерняло войнишко канче, .. Подаде му го, потопорчи канчето и закаканиже: — Косьо, чичовото, капни ми малко топла водица от чайничето. Чудомир, Избр. пр, 98-99.

2. Прен. Неодобр. Навирам, бутвам, натиквам. — Верицата им Чакърска — разпсувал се, като видял каква са я свършили козите му. — .. ниви ми потопорчили всред гората! Чудомир, Избр. пр, 23. потопорчвам се, потопорча се страд.

ПОТОПО̀РЧВАМ СЕ несв. ; потопо̀рча се св, непрех. Неодобр. Изправям се, навирвам се, надигам се; натопорчвам се. — В София иди, в Оршова иди, или ако щеш — в Темишвар! Какво ми си се потопорчил тук в Голо бърдо на снимка да те вадя! Чудомир, Избр. пр, 75.