ПОТРЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЀБЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм, ставам и под. Който е крайно нужен, без който, без когото не може; нужен, необходим. — Той ми е потребен да извърши големи работи после. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 110. Пропадна вече моят живот. Кому съм потребна? Кой милее за мене? Елин Пелин, Съч. III, 81. Царят поръчал да приготвят всичко, що било потребно за орлите, та да изнесат момъка на горната земя. Ран Босилек, Р, 116. Във всеки случай аз си спомням много добре, че видях малко дим тогава, но не му обърнах потребното внимание. Й. Радичков, В, 162. За да останеш, за да си потребен, / за да те има и след теб дори, / ти всяка вещ и образ покрай тебе / открий отново и пресътвори. В. Ханчев, Худ. С I, 262. // Който е необходим за дадена цел, в някакъв момент, при някакви обстоятелства; нужен, необходим. Затова, за да не бъда изненадан, когато вече е късно, той беше оставил в по-важните и ненадеждни села хора, които да бдят тая нощ и при най-малката опасност да летят тук, за да вземе потребните мерки. Ив. Вазов, Съч. VIII, 109. Ако върви все така, тя надали ще може да устои на договора между нея и Висарионова, па и да отгледа детето си с потребната грижа. Ст. Чилингиров, РК, 257. Подкрепя ли Сакъзов с потребните доказателства поне едно от тия тежки обвинения против нас? Г. Георгиев, Избр. пр, 167.