ПОТРЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЀПВАМ, ‑аш, несв.; потрѐпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и (диал.) прех. 1. Трепвам леко. Радостно потрепвах, когато го [учителя] срещнех, и свеждах някак си засрамено глава, когато ме погледнеше. Ст. Даскалов, БП, 22. Месестото лице на Меркулов се изчерви, влажните му устни леко потрепнаха. М. Марчевски, П, 251. Куката с червея падна точно по средата на реката; не мина и минута и плувката потрепна веднъж-дваж, после потегли обратно на течението. А. Мандаджиев, ОШ, 85-86. Гласът му потрепна и се задави. Й. Йовков, Ж 1945, 181. Кацнал ми е [соколът], / потрепнал си дясно крилце, / изронил е бяло книже, /.., ситно писмо. Нар. пес., СбВСт, 59. ^● Нар.-поет. Трепом потрепна. Дойдоха си момци от царска служба — .. Хубавец гидия беше тоя [Горчо] и трепом потрепна Минка, като го видя що ръст е извишил, що лице е отворил. Ц. Церковски, Съч. III, 85.

2. Само несв. Трепвам леко от време на време, понякога. Понякога конят .. потрепваше, посвиваше се, като че очакваше някой ненадеен удар. Й. Йовков, ПК, 208. Казакът .. гледаше по-спокойно на новото си положение, .. — и само от време на време потрепваше при мисълта да го не забравят, та да се сплуе между тези студени стени от глад, от жажда и влага. Г. Караславов, СИ, 169. Среднощ е. Настъпи мълчание. Спяха / войници, в съня си потрепваха нервно. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 193.