ПОТРЕПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЀПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потрепвам. — Да беше си легнала, а? — преметна леля Жечка десницата си през рамото на Станка, като следеше с тревога .. всяко потрепване на лицето ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 67. С леки потрепвания на краката и на ръцете Улви се крепеше .. върху водата. Д. Калфов, Избр. разк., 165. — Юнаци, а? — .. — Току-виж, че влезли в казармите и нас да обезоръжат .. Той [генерал Сирмаков] говореше на подбив, но потрепването на тънките бръчки по скулите на лицето му издаваше нервност. Д. Ангелов, ЖС, 260. Този, който налягаше на забоя, следеше с остър поглед всяко потрепване на забития и въртящ се в земята лост. С, 1954, кн. 3, 105.