ПОТРЕЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЕЩЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от потрещя се като прил. Обикн. с гл. съм, оставам. 1. Втрещен, вдървен, вцепенен; подъбен. Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5-6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена. Хр. Ботев, Съч. 1950, 57-58.

2. Потрѐсен, поразѐн, смаян. Има .. епизоди ужасни от страдания в болниците, под хирургическия нож на доктора: .. Ти оставаш потрещен, а хладнокръвието на учения професор пред тях си обясняваш чрез нямане сърце у него. Ив. Вазов, Съч. IХ, 141. — Хаджи Енчо фърлил петалата! Сега ще го копаят .. В първия миг всички останахме потрещени, гаче някой ни стиска с клещи сърцето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144.