ПОТРЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТРЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.;потръ̀гна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1.С обст. поясн. за начин. За работа, събитие, начинание и под. — започвам да протичам, да се развивам по начин, означен от обст. поясн. Той премери грижливо бялата наметка и остана доволен. Работата потръгна добре — сигурно добре ще завърши. П. Вежинов, ЗЧР, 90-91. Така потръгва животът ѝ [на мама] — от ранна възраст в услуга на хората. В. Хинкова, ЛНМ, 9. Той не беше с изострено честолюбие и скоро забрави обидните думи, .., ала не можеше да забрави, че работата не потръгна така, както бе очаквал. Ст. Марков, ДБ, 57. Мачът потръгна леко и щастливо за нас. С много приятна за гледане, елегантна и технична игра нашият отбор поведе още в началото. П. Вежинов, ЛФ, 1968, бр. 30, 1. //Стесн. Започвам да протичам, да се развивам успешно, добре, благополучно. Христо организира работата по новому .. Работата потръгва, количките със скалните отломъци летят непрекъснато навън. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 402. Зимата се повръща — заговори, колкото да има за какво Фатма .. Разговорът не потръгваше. Филев предпазливо поглеждаше одаята. Б. Несторов, АР, 54. — Чувах, че .. старите образували лозарска бригада .. и лозята потръгнали — и виното направили по-пивко. Н. Каралиева, Н, 166-167. После стопанството потръгна. Идваха на помощ войници при прибирането на реколтата, строяха се нови сгради в стопанския двор. Ст. Поптонев, ОБЛ, 170.
2. Само безл. потръгва, потръгне. Самост. и с непряко доп. с предл. на. Започва да има успех, сполука (във всичко или в определена работа, начинание и др.). В началото потръгна добре. Наместникът обяви от амвона решението на общината и христолюбивите преспанци започнаха да носят .. даровете си за новата църква. Д. Талев, ЖС, 127. Отначало бригадата му се е състояла от шест души, .. Текучеството — голямо, .. После потърсил "свои" от родния край, .. и потръгнало. В. Ченков, ЗХ, 25-26. Човек, на когото потръгне, става нещо като магнит за хубавите случайности и те почват да се лепят по него, без да ги търси и без да нагласява нищо. Ем. Манов, МПЛ, 70.
3.Диал. Тръгвам и вървя малко, правя няколко крачки. Щом дядо Пеню я [баба Станка] зърна, спря се и завзира се назад към граждове, като че да беше забравил там нещо. Потръгна и спря се пак и загледа назад. Ц. Церковски, Съч. III, 106. Отгоре идеше баба Веда .. Тя бавно пристъпяше, поспирваше се .., потръгваше, попогледваше .. към чича Малина и Денка и пак се спираше. Ил. Волен, ДД, 6. Ненко .. развълнуван, .., потръгна и се приближи към дяда Славча. Т. Влайков, Съч I, 1941, 161. Жената се извърна, позна я също и потръгна насреща ѝ. Г. Райчев, ЗК, 142.
4. Остар. и диал. Тръгвам. Натам [към църквата] потръгваха в лошави години, когато им се налагаше или пари и зърно да молят, или пари и зърно да връщат — все лошо! В. Милев, РК, 96-97. Жените са сговориле и потръгват скупом по кръчмите, нападат кръчмарите, изпотрошват им чашите, гърнета и много бъчви, пълни с ракия. Ил. Блъсков, ПБ I, 8. Тия юнаци, като не щяха да ся покорят на турчина, потръгнаха на чети из Балкана. ДЗ, 1867, бр. 5, 24. Та я питом разпитуват: / — Слава тебе, света Недельо, / къде ми си потръгнала? / — Тръгнала съм в рай да ида. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 12.
ПОТРЪ̀ГВА МИ несв.; потръ̀гне ми св., непрех. 1. Започва да ми върви, да имам успех (навсякъде, във всичко или в някаква работа, начинание). Мама възлагаше големи надежди на татевия гурбетчилък, тя беше убедена, че на чуждо място ще му потръгне. Г. Белев, ПЕМ, 122. Едва четвъртината от ония, които си извадиха билети, можаха да се качат. Но Левски и Големия попадаха измежду тях и това, че им потръгваше още от първата стъпка, изпълваше с доволство и единия, и другия. Ст. Дичев, ЗС II, 394. Хората от кооперацията може би щяха да харесат нейните хрумвания и цветни комбинации. И може би щеше да ѝ потръгне. Б. Болгар, Б, 108-109. Отначало му потръгнало, но големите бащини и негови дългове, направени, когато били в затвора, го карали да се впуска в най-различни начинания. Н. Ферманджиев, РХ, 26. // С предл. в или със същ. Започва да ми върви, да имам успех в нещо, в някаква област (означена от съществителното). Десетина години подир Сръбската война разораха [Братоите] една кория, .., потръгна му и на Стоян в земеделието, завъдиха още добитък. Д. Яръмов, БП, 202. Със сладко предчувствие си помисли как ще му потръгне в играта, как другарят му ще вземе да губи. Т. Харманджиев, КЕД, 17. На радиста Цветан Драндийски корабната служба не му потръгна .. Не че беше много трудна, но сякаш ѝ се насити. НА, 1955, бр. 2252, 3. И българският, и математиката ѝ потръгнаха.
2.С обст. поясн., обикн. за начин. Започва да ми върви по начин, означен от обст. поясн. Трябваше .. да завъртя дом и семейство, ама така ми потръгна... Право да ти кажа, не си намерих момиче. Д. Мантов, ХК, 23. Препънах се по едно време в една купчина ряпа .. И тъй зло, мисля си, и инак зло, ами я да я купя тая пущина, па може от нея да ми потръгне напред. Чудомир, Избр. пр, 164. Непрекъснато печелеше. Но реши да сдържа радостта си и от суеверие да не би да му потръгне назад. Т. Харманджиев, КЕД, 68. Без да уточняваме колко от мъжете .. са се оженили злополучно, на колко им е потръгнало зле с жените им .., ние ще изложим .. начините .. за опазване на женската добродетел. Д. Попова, Избр. тв Х (превод), 103.