ПОТРЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; потръ̀пна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Потрепервам леко. Застудя .. Студени камшичета докоснаха лицето му и той потръпна зиморничаво. А. Гуляшки, ЗВ, 450. Посегна, хвана я за ръката над китката .. Тя потръпна от неговото докосване, стопи се от огъня на очите му. Д. Спространов, С, 54. Потръпвам от резливия студ и преминавам в кухнята да се посгрея. Др. Асенов, СВ, 5. Заоблените ѝ рамене потръпнаха под изпънатото фередже .. Закапаха ситни сълзи в скута ѝ. Б. Несторов, АР, 24. Харула ахна, притвори клепачи и се отпусна на шарената черга. Петко я грабна .. Той сети твърдите и солени устни, които едва потръпнаха и замряха. Ст. Сивриев, ПВ, 80.

2. Прен. Обзема ме внезапен и силен страх, тревога, притеснение от появата или присъствието на някого или нещо и др., почувствам, че тялото, сърцето ми се свива, смръзва; изтръпвам, изстивам, вцепенявам се. Даскалът сърдито им се скарва и поиздърпва ухото и на едина, и на другия. Аз потръпвам. Т. Влайков, Пр I, 146. — Станал е провал в пехотния полк — .. Трябва да се ликвидира Чардаклиев. — Какво общо има с това Чардаклиев? — потръпна Фердо. Д. Кисьов, Щ, 50. Той потръпваше при самата мисъл да види къщата си завсегда изоставена от Любица. Ив. Вазов, Н, 43. Тя ме спря всред улицата и вторачи мътните си очи в мене. Аз потръпнах. Д. Немиров, Д, 94.

3. Само несв. Потрепервам леко от време на време, понякога. Тодор Брежов нежно гледаше жена си. Тя спеше и потръпваше насън. М. Грубешлиева, ПП, 92. Студ и влага проникваха през отвора на срутената стая .., но той не ги усещаше .. Само конят потръпваше .. в другия ъгъл. Потръпваше и леко изпръхтяваше. А. Христофоров, А, 7. Тя мълчеше, но раменете, които често-често потръпваха под фереджето, я издаваха, че се раздира от мъка. Б. Несторов, СР, 162. Гъстите бели вежди почти скриваха очите, бялата му брада леко, едва забелязано потръпваше. Й. Йовков, Разк. I, 115.