ПОТРЪПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТРЪ̀ПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потръпвам. Илия се губеше в догадки. Любопитството и студът съвсем го раз‑

съниха и той с потръпване поглеждаше .., към изцъкленото звездно небе. Ем. Манов, ДСР, 463. Баща ми .. не прекъсна работа. С нервни потръпвания в ръцете той натискаше макарнето и дълбаеше зъбци по кенара на един чифт ботуши. Ст. Чилингиров, ХНН, 53. Няма храбрец, който да пренесе без потръпване впечатлението на едно гробище нощя. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 184.