ПОТРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТРЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; потръ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. потръ̀снат и (остар. и диал.) потъ̀рся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Тръсвам (в 1 знач.), разтърсвам1 малко, леко. В общата стая за тежко болни въздухът бе изпълнен със зловония и жената потърси глава. Н. Каралиева, Н, 29. Особено е той циничен към учителките .. и пред всякого, .. Отец Серафим, .., като го послуша един път в ресторанта, потърси полата си и излезна. Н. Попфилипов, РЛ, 116. Исак: Роб у българете! Какъв срам! Какво унижение! .. (злобно потръсва глава и мълчи). В. Друмев, И, 13. Паднало е сиво соколенце, / падна Марку на десно колено, / та потърси ситни бели крила, / та изтърси тая бела книга. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 29. Потръсни дървото и узрелите плодове ще опадат.
2. Само несв. Тръсвам (в 1 знач.) малко, леко от време на време, понякога. Проточили се натоварени коне; от конете пара излиза; конарете с нозe потуповат, с ръце поплесковат, рамене потръсват. Д. Манчев, БЕ II, 73. потръсвам се, потръсна се, потърся се страд. Нагребений сок се потръсва няколко пъти, докато изтече водата, а гъстото вещество се уравни по дъното на халбата. Т. Икономов, ЧПГ, 113.
ПОТРЪ̀СВАМ СЕ несв.; потръ̀сна се и (остар. и диал.) потъ̀рся се св., непрех. 1. Тръсвам се, разтърсвам се малко, леко. Потърси са сив соколчо, / попадаха бяли книги, / бяли книги, черни слова. Нар. пес., СбНУ I, 89. Като са мечка потърси, / синката гора разлюля. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 47. // Потръпвам, потрепервам. Наоколо мирише така, че дори притъпеното обоняние кара лицето да се потръсва и мръщи като от удар. Кр. Белев, З, 45.
2. Само несв. Тръсвам се, разтърсвам се малко, леко от време на време, понякога. Събо .. седеше на един дънер с наведена глава, която от време на време се леко потръсваше. Ст. Загорчинов, ДП, 34.