ПОТРЯБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТРЯ̀БВАМ, ‑аш, св.и (рядко) несв., непрех. 1. Обикн. със съюз ако, когато, кога, щом. Ставам нужен, необходим, потребен на някого; дотрябвам, притрябвам. Ако потрябва на някой нашенец адвокат, да знаеш, че аз съм адвокат. Н. Хайтов, ДР, 145. Въртя се наблизо. Ама нито много близо, нито много далече от тях [класния и тетин], но тъй, че да ме видят, ако потрябвам. В. Бончева, АП, 15-16. На едно място .. дими запалена слама и Христака се възмущава: — Що горят сламата сега, може и да потрябва зимъс! Ил. Волен, МДС, 214. Трескаво работеше Марина напред с бригадирката, .. Потрябваше ли за болен, оттука я викаха. М. Грубешлиева, ГР, 140. — Сляз сега доле, па ако потрябваш, ще те повикам — каза офицерът по-меко. Т. Влайков, Съч. III, 22. Запази си учебниците, потрябват понякога.
2. Само безл. потрябва. Обикн. със съюз ако, когато, кога, щом.Става, има нужда, необходимост от нещо; дотрябва, притрябва. — Най-напред ще поговорим, пък после, ако потрябва, и ще закусим .. Но нека най-напред се разберем. П. Вежинов, НС, 211. Баба Славовица: Ти да не си си турила нещо на ум? Плетеш едни, нищо не ти разбирам. Цена: Когато потрябва, ще разбереш. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. — Ако потрябва, със зъби ще измъкна от калта тази вещ, само ти да си доволен! А. Гуляшки, ЗВ, 309. — Легни си и спи. Аз ще бдя. Не ми се спи. Ако потрябва, ще те събудя. Ив. Мартинов, ДТ, 210.
ПОТРЯ̀БВА МИ св.и (рядко) несв., непрех. 1. Изпитвам нужда от някого или от нещо; дотрябва ми, притрябва ми. Преди ти потрябват пари, отидеш в банката и само с двама поръчители ти дадат колкото си искаш. Д. Кисьов, Щ, 331. В килерчето имаха два стари конопени чула, .. — Булка — .., — я ги посплакни малко със студена вода, забравили сме ги от лятото, пък стока са, пак ще ни потрябват. Г. Караславов, Тат., 210-211. — Вие сте уморени, трябва да си починете! .. — Няма ли да ви потрябваме
за нещо, другарю полковник? П. Вежинов, СО, 166. — Обичам да се уча на всичко, което един ден може да ми потрябва. В. Геновска, ПЮФ, 56.
2. С подч. изр. със съюз да. В мин. неопр. и мин. предв. Обикн. в отриц. или възклиц. изр. Става ми нужно, необходимо ми е, налага ми се нещо, означено с подч. изр.; дотрябва ми, притрябва ми. Бои се да го не пребия, та да го ограбя — помисли. — Хайванин такъв. Защо ми е потрябвало да го очистя? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 547. Къде и точно какво работеше Монка, той не знаеше и не му бе потрябвало да знае. ВН, 1958, бр. 2288, 4. ● С обст. поясн. и подч. изр. На следната заран пеши .. влязоха в Свищов заедно с бежанците. Малко им потрябва, за да разберат, че тук е същото. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 283-284.
3. Само в мин. неопр. Разг. Пренебр. Не се интересувам, не желая някого или нещо, не ми трябва, не ми е нужен, необходим някой или нещо; дотрябва ми, притрябва ми. — Нали ти казах да не говориш с това буржоазно копеле — .. Все прибързваш. Потрябвало ни е това мамино синче. Д. Кисьов, Щ, 11-12. Голям късмет имаш, дето ме срещна! Що приказки ще чуеш, какви приказки .. "Потрябвали са ми приказките ти." — дьонмето за миг се върна при злото си недоверие. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 49. Тетка видяла уплашеното ми лице, бързо добави: — Не бой се. Потрябвала си му. Не вярвам да те води у тях. В. Бончева, АП, 122. Потрябвал ѝ е на Венчето италиански шлифер! То без италиански шлифер не я бива! Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1.
◊ Много ми е потрябвал някой, нещо. Разг. Пренебр. За означаване, че някой или нещо никак не ме интересува, не ми е необходим, не ми трябва. — Аз сѐ ми идеше да ти кажа да го изгониш, ама, де да зная, може пък .. — Ами, ами! — каза Нонка, .. — много ми е потрябвал. И. Петров, НЛ, 244-245. — Няма да ти направя рало! — .. много ми е потрябвало твоето рало! Дядо, .., ти си ми много добричък, аз ще те слушам... Купи ми една лека кола, бе! Г. Краев, АЗ, 21.
— Други форми: потря̀бам (простонар.), потрѐбе (безл. диал.).