ПОТУЛВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀ЛВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от потулвам и от потулвам се.Бързо потулване на всичко бе внушеното от София за разкритията и арестите по осуетения смут. А. Страшимиров, Съч. I, 237. Не да влезе, но и да замине през там, няма очи. Мисли, гледа, па току се бухне в някоя крива-лява уличка, .. Кривулки, потулвания, .., избягвания. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 5. Потулване на престъпление.