ПОТУЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТУ̀ЛЕН1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от потуля като прил. Разг. 1. Който не се знае или не се съзира, вижда от всекиго; таен, потаен, скрит. Синигерът е много полезна птица .. Той .. е неуморен изтребвач на вредните насекоми, които търси в цепнатините на дърветата, в потулени места и навред, където може да ги открие. Ст. Дончев, ПНД, 43. Когато слязохме долу в една потулена стая, Булгаков продължи: — В тази килия той почна да пише "Война и мир". А. Каралийчев, С, 136. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратю остави царския път, .., покачи се по ниската стряха на дядо Постоловата къща и скокна в една потулена тясна сляпа уличка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 50. "Ден на Тайна ви вещая, братя мои, ден на смъртен
страх ..!" .. Говореше Антипа низ потулени пещери на верни и послушници: да помнят и разбират иносказания за бъден ден и Страшен съд. Н. Райнов, КЦ, 78-79.
2. Който не се изразява или усеща явно, отчетливо; таен, потаен, скрит, прикрит. След няколко минути видях Айше да прекосява двора. Забелязах, че очите ѝ скришом ме търсят. Тия търсещи очи бяха очи на жена. В тях имаше страх, срам и потулен копнеж. Д. Жотев, ПМИ, 109. От тия тежки мисли го отклонява само театралната му работа, която го е завладяла изцяло, въпреки потулената, но избухваща от време на време непоносима горест. М. Кремен, РЯ, 180. С потулена завист, .. беше претеглила [жена му] всичко. Съвр., 1980, кн. 1, 50. Носеше се някакъв едва доловим шепот, .. "Поздравлявам те послучай Деня на жената" .., или "Всичко хубаво", а там, където беше невъзможно да се изрече нещо, жените се поздравляваха с безмълвни кимвания, с потулени усмивки. ВН, 1960, бр. 2656, 4. // За спомен — забравен, изместен на много заден план в мисленето. Тази селска домашна обстановка довея потулените спомени от детството и той, като че свали от гърба си товар, дълбоко въздъхна. М. Яворски, ХСП, 168. Постепенно в долчинката заприиждаха потулените спомени, овладяната мъка по нещо далечно, мило изплува в овлажнелите очи на младежите. Ст. Дичев, ЗС I, 139.
3. Рядко. Който прикрива, не изразява мислите, чувствата, настроенията, намеренията, вътрешното състояние на човек; потаен, прикрит. Тя се бе вмъкнала с най-добри намерения в неговата съдба, без да вземе предвид потулената му, недоверчива природа. М. Кремен, РЯ, 27.
ПОТУ̀ЛЕН2, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар и диал. Таен, потаен, потулен1. Скрити в горски усои, далече от пътищата, заровени в тъмни землянки, не смееха да се покажат на света. Огньовете си палеха набързо на потулни места. Д. Рачев, СС, 7. — Питай сега как съм купил железарията, какво ще я правя, къде ще я туря .. — Шашармите ли? Знам ги аз твоите потулни работи. Ем. Станев, ИК I и II, 93. Наклонеше ли слънцето към залез, току се изгубваше някъде. Там се бавеше дълго, сетне се връщаше пак под бора, .., като очите ѝ блестяха щастливо, сякаш от потулното си място бе гледала продължително нещо много хубаво, много свидно. Г. Русафов, ИТБД, 12. ● Остар. За човек. На стола на подсъдимите, между двамата си защитници — потулните редактори на "Български страж" — седеше явният му — Исаиев. Ив. Вазов, Съч. IХ, 93.