ПОТУЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀ЛНО нареч. Остар. и диал. Тайно, потайно. Щом седнаха, Гирджикът извади един тежък платник, който носеше потулно изпод горните си дрехи, и го сложи долу. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 30. Само с отца Максима, игумен на Лясковския манастир, Неофит се разговарял човешки, потулно, само в трите недели веднаж или дваж в месеца. СбНУ ХVIII, 296.