ПОТУЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀ЛЯМ¹, ‑яш, несв. (диал.); потІля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Потулвам; скривам. Доближиха се [трите жени] на пръсти до жълтото прозорче. Първата повдигна клона, който го потуляше, и надникна вътре. А. Каралийчев, ПС III, 141. — Аз го сѐ потулям, че не искам да ни знаят хората, ама пред тебе, како Ниновице, като пред своя душа, не ща да го скрия. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 221. Оздолу идат три турци, / .. / Оздолу идат и питат: / — Дек седи Малин чорбаджи, / ..? / Люде Малина потулят. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 174. Други .. го [имането] потулят нейде на скришно място, дето да са не намери и подир смъртта им. У, 1871, бр. 9, 130. Четенето му [на поп Марко] — кое го биваше, кое не, но устата му работеха и с това потуляше незнанието си. СбНУ ХVIII, 552. потулям се, потуля се страд. Тя все още можеше да реши как да стигне до истината, която се потуляше от нея. Т. Харманджиев, Р, 29.

ПОТУ̀ЛЯМ СЕ несв.(диал.); потІля се св., непрех. Потулвам се; скривам се. Забелязал .. козарят, че в трънака някой се потулял. Ран Босилек, Р, 92. Клинчи [Йошката], едвам тътри количката, .., а отиде ли за вода, потуля се нейде и се излежава под сянката. А. Каралийчев, СР, 84. От Ново село до Севлиево на 4 часа нямаше ни едно село по пътя да срещнеш, а зад всякой трън почти се потуляха и денем, и нощем един-двама врагове, убийци. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 48. Истинското смиреномъдрие не иска от чловека да ся потуля какъв е и да крие какво добро е свършил. Й. Груев, СП (превод), 245.

ПОТУ̀ЛЯМ², ‑яш, несв.; поту̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Утолявам. Много момчета по съветите на един стар хайдутин държели в устата си куршуми, които смучели и от студенината на които потуляли своята убийствена жажда. З. Стоянов, ХБ, 356. Няма си място, .., когато има нужда от материална помощ да са дава морална, което прилича вместо вода на едного, да са даде хляб, който е определен да потуля глада, не жаждата. НБ, 1876, бр. 49, 193. потулям се, потуля се страд.