ПОТУРА̀Н, мн. ‑овци, м. Разг. Пренебр. Човек, който се облича с потури; потуранко, потурлия. // Стесн. Дете, което е обуто с широки или свлечени гащи.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.