ПОТУРКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУ̀РКИ само мн. Умал. от потури. Необикновеният купувач със сивите потурки и новата ученическа фуражка смъкна чевръсто дисагите от рамото си на тезгяха. Г. Русафов, ИТБД, 157. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки. А. Каралийчев, ТР, 188. Ще дойде .. дядо Вълко .., куцук-куцук, с бозевите си потурки, ще разпрегне колата пред къщи. П. Росен, ВПШ, 36. Петнайсетгодишният сирак повдигна смутено потурки, .. и тръгна след свако си и Петър. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 484-485.

— Друга (диал.) форма: пату̀рки.