ПОТУРЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУРЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Простонар. 1. За мъж — който се облича с потури. На завоя се показа сухолика млада жена, яхнала муле, и чернобрад, потурлия мъж. Н. Хайтов, ПП, 140. Друг младеж — .. — научил меките потурлии ученици да си посадят в училищната градинка черница. Ст. Поптонев, ОБЛ, 313. Бяха синове и внуци на ония стари неподвижни, потурлии чорбаджии, които някога седяха кръстомноги на кафеджийските пюшкюни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. //Рядко. За мъжки панталон — който е широк, отпуснат и прилича на потури. Градът се бе стаил .. Само някой плах еснафин с потурлии шалвари се прокрадваше към изоставените къщи до брега. А. Христофоров, А, 293.

2. Като същ. потурлия<та> м., потурлии<те> мн. Човек, обикн. прост, селянин, който се облича с потури; потуран, потуранко. Ще мечтаеш за доброто старо време, когато в парламента миришеше на парфюм и когато, ако някой потурлия влезеше в него, то той беше възпитан селянин. Г. Караславов, Избр. съч. II, 437. Соня се върна от болницата с едро, спокойно бебе .. — Отпуснато ще е — клатеше глава майка ѝ. — Или Марин е бил такъв и после се е поотърсил, или ще прилича на някого от неговите, потурлиите. Х. Русев, ПЗ, 258.