ПОТУРНАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТУРНА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от потурнак; помаче, българомохамеданче. В Брезник остана Вели, защото не искаше да зареже момчето: уж никакво не му беше потурначето, но разказвачът се боеше, че без него Фейзи съвсем ще подивее. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 90. Той изкарва телялин да вика, че търси юнак над юнаци .. Явява се турче потурначе. Б. Ангелов, ЛС, 57. И му речат турски царо: — Е бре, турче потурначе, / ако можеш .., / живо бано да доведеш, / яз на тебе ке ти дада / турско царство да царуваш. Нар. пес., СбНУ Х, 91.