ПОТУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; потуша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Със същ. пожар и под. — прекратявам, спирам напълно (пожар, огън); угасявам, изгасявам, изгасвам2, изгасям, загасявам, загасвам2. Когато избухнал пожар в компресорната, един от тях се облял с вода и с риск на живота си проникнал в горящото здание. Той изключил компресорите и потушил пожара с огнегасители. С. Ставрев, ТСП, 61. Щоф нервно хокаше полицаите, задето не могат да измислят как да потушат пожара. Х. Русев, ПЗ, 183. Нощес .. е избухнал пожар в дъсчената барака на Иван Карабиберов .. Пристигнала е навреме пожарната команда и е потушила пожара. БД, 1909, 31, 3. ● Обр. Той потушил още / огъня, що горял в гърдите людски. Ив. Вазов, ИГП (превод), 75. — С кръв изтръгнах корените лицемерни. Потуших пожара в моята страна. В. Марковски, ПЗ, 179.
2. Със същ. въстание, бунт, стачка и под. Прекъсвам, прекратявам със сила нещо (въстание, бунт, стачка и под.); смазвам, потъпквам. Неделчо беше с войската, която потушаваше бунта. П. Михайлов, ПЗ, 123. Притежателят на завод, Михаил Скорботов, вика войска да му потуши стачката. Г. Бакалов, Избр. пр, 395. ЦК .. заел неправилна позиция по отношение на преврата .. и с това помогнал на фашистите да потушат народната съпротива и да закрепят своята власт. Ист. X и XI кл, 279. Портата .. разбира, .. абсолютната необходимост, .., да потуши всякакви изстъпления от страна на турските войски — което, .., не е лесна работа, когато съществуват нарочни усилия да се предизвикват такива изстъпления. Пряп., 1903, бр. 9, 3.
3. Прен. Обикн. със същ. спор, конфликт, слух и др. Спирам, прекъсвам проявата или разпространението на нещо (спор, конфликт, слух и др.). Прангата, за да потуши тая разправия, извадил, та дал Дочу 2000 гроша. Т. Влайков, Съч. III, 95. След развода роднините на мистър Лойд пуснаха по адрес на Фани известни слухове, .., и тя съзна необходимостта да потуши мълвата, като излезе за известно време от Англия. Д. Димов, ОД, 78. Признайте, че една добра заплата потушава сто благородни порива, не е ли така? Ем. Манов, БГ, 195. Във всеки екип има поне една жена, която се грижи да потушава всички конфликти още в зародиш. СЖ, 2005, бр. 99, 60.
4. Прен. Не позволявам на нещо (чувство, мисъл, проява и под.) да намери външен израз; потискам, сподавям, задушавам1, заглушавам1, потъпквам. Койно гореше от желание да се срещне с жена си, да прегърне децата, но някакво друго чувство, топло и властно, го караше да потушава в себе си изблика на бащината интимност. Х. Русев, ПС, 193. Мъчеше се [Коста] да се предпази и да потуши това вълнение още в началото. Д. Фучеджиев, Р, 59. — Какво представлява? — недоумявах пред рисунката му [на Влад]. — Гора! Едва потуших усмивката си. Дори гората, която бе нарисувал, бе пародийна, причудлива, на подбив. Бл. Димитрова, ПКС, 280. Михаил III не можа да потуши въздишката си, наведе глава и през зъби даде съгласие да се постъпва според думите на Фотий. Й. Вълчев, СКН, 288. потушавам се, потуша се страд. Той преждевременно бе пенсиониран, за да се потуши една голяма афера с балкански кашкавал. С. Чернишев, ЛО, 85. Досега, така или инак, все имаше надежда, че може това нящо да се потуши или някак да се размине. Т. Влайков, Съч. III, 273. Със шумна веселост да се не наруши / приличието и за да се потуши / смехът, двамина който съкрушава, / в миг разговорът се по групи разпилява. К. Христов, ЧБ, 214.
ПОТУША̀ВАМ СЕ несв.; потуша̀ се св., непрех. Преставам да съществувам, да се проявявам; отмирам, заглъхвам. Всяко чудо за три дни. Мина туй, потуши се. П. Велков, СДН, 346. С времето мъката му се уталожи, потуши се.