ПОТЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; потъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Навлизам, спускам се, падам под повърхността на водна площ, обикн. като се насочвам към дъното. Братя близнаци .., се удавиха в Марица — единият започнал да потъва, другият се хвърлил да го спасява, но .. подмолното течение ги хвърля в един въртоп и ги отнася надолу. Г. Караславов, ОХ IV, 280-281. Силен трясък събуди пленниците .. Корабът се наклони надясно .. Някой, загубил ума си, извика: — Потъваме! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 85. Водата надле и стрехата, подхвана и него [дядо Колю] до коле‑
на, до пояс, до гърди, до гуша!... Взе да се дави. Потъне, па го нема, па пак изплива. М. Георгиев, Избр. разк., 168. Тя .. ги хвърля в реката. Камъчетата потъват изведнъж. Г. Райчев, ЗК, 151. Късче лед не потъва във вода, а плува. Физ. Х кл, 1951, 75. ● Обр. Слънцето потъна като червено кълбо в Южното море и скоро на небето пламнаха хиляди звезди. В. Ганчева, ПДЧ (превод), 215. Погледите ни започват да се срещат по-често, а след това се задържат по-дълго един върху друг. Знам, че мога да потъна в синьото на нейните очи, усещам, че няма да имам желание да се измъкна оттам. КМ, 2004, бр. 7, 23. Русе .. е не само архитектурно, но и природно красив град. От неговия висок бряг погледът потъва в оцветената с всички багри на дъгата румънска равнина. Д. Казасов, ВП, 94.
2. Навлизам, прониквам частично или изцяло в дълбочина на някаква мека (водна, земна или друга) повърхност, когато стъпвам, движа се или стоя, седя върху нея. Угарта бе рохка, краката ѝ потъваха до глезените. К. Петканов, ОБ, 210. Нагазват в мътно дере, някои от тях потъват почти до кръста. З. Сребров, Избр. разк., 82. Дръпни воловете по-настрана, .. Към камънете ги тегли, че тук .. има тресавище, та ще потънат колата. Т. Влайков, Съч. II, 81. Виолета потъна в меката седалка на колата. Д. Кисьов, Щ, 138. Седна [Ванко] на леглото и потъна в него. — Много удобно легло имаш. М. Грубешлиева, ПИУ, 72. // Спец. За плавателен съд — потапям се до ватерлинията. Ватерлиния .. 1. Черта на борда на кораб, до която той нормално потъва във водата. 2. Черта на борда на кораб, до която той потъва при пълен товар. Ал. Милев и др., РЧД, 1970, 134.
3. Разш. Навлизам изцяло или частично във вдлъбнатина, пропадам дълбоко в празно пространство; хлътвам. Пътувахме вече по невъобразимо лоша пътека, .. краката потъваха в дупки и трапове, невидими под тревата. Ив. Вазов, Съч ХV, 127. Когато разпределяха кравите .. другите гледачи налитаха на по-едрите, .. , а пък Христака ги опипваше .. под гърдите — търсеше някаква тайнствена трапчинка, колкото да потъне палецът му. Ил. Волен, МДС, 185. //Прен. За очи, врат и др. — вдлъбвам се, вдавам се, врязвам се навътре в нещо; хлътвам. Очите му още по-дълбоко потънаха в орбитите си. Й. Йовков, Ж 1945, 26. Неговата хубава глава на римлянин погрозня, вратът му сякаш потъна в рамената му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 72. Тъгата след смъртта на Иван избистри погледа, гънките край устата потънаха по-дълбоко. А. Наковски, МПП, 218.
4. Прен. Загубвам нормалното възприемане на действителността, като обикн. губя съзнание и имам усещане, че се движа, пропадам в нещо дълбоко (обикн. при болестно състояние, умора и др.). След свръхчовешки усилия едва се довлече .. до петия етаж .. Нещо забумтя в ушите му, притъмня му и в същия миг почна да потъва нейде надълбоко, надълбоко. Господин Ноев се залюля, тупна и се простря на прашния коридор. Д. Калфов, Избр. разк., 207. Заболях от инфлуенца, съпроводена с висока температура .. Не знаех какво да правя, уплаших се .. Почувствувах, че нещо почна да ми се мъжделее пред очите, че потъвам .. Нощта дойдох в съзнание. Г. Белев, КВА, 88. Той [Слав] не бе видял .. никаква река, тъй като бе спал на гърба на майка си, в цедилката .. Продължаваше да реве .., тя отново го наби и най-после, омаломощен, той започна да потъва, да потъва някъде, фученето постепенно угасваше, докато изчезна съвсем. Д. Фучеджиев, Р, 324-325.
5. Прен. С предл. зад, в и под. Преставам да се виждам, да бъда забелязван поради това, че отивам, намирам се, оставам в, сред или зад нещо; изчезвам, загубвам се. Моторът пулсираше като живо сърце в дъното на яхтата, попътният вятър леко надуваше платната и градът .. бавно потъваше зад кичестите палми по брега на морето. М. Марчевски, ОТ, 23. Те пак тръгнали, ала потъвали все по-дълбоко в гората и ако не им дойдела скоро помощ, щели да загинат. А. Разцветников, СН (превод), 28. Слънцето потъваше зад отсрещния хълм и очите можеха да гледат гаснещата топка. Ем. Станев, ИК I и II, 176. Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака. Елин Пелин, Съч. I, 7. Потъвам в далечината. // С предл. в. Не се виждам добре, защото съм с много широки, големи, не по мярката ми дрехи или обувки. Ян Бибиян навлече широката дреха и цял потъна в нея. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Докато държах вестника, бях наблюдавал крадешком Ева и се бях опитвал да смеля това несмилаемо нещо, че тя, непознатата, е тук при мене и че е загърната в моята пижама, и че нозете Ј са потънали в моите огромни чехли. Б. Райнов, ДВ, 97. // С предл. в. За звук, глас, шум — преставам да се чувам; заглъхвам, замирам. Приятният Ј [на певицата], .. плътен глас пърхаше като птичка над главите на посетителите и потъваше в тяхната гълчава. Д. Спространов, С, 46. Недъгави и сакати просяци намесваха дрипите си сред яркоцветните болярски премени и плачливите им гласове за подаяние потъваха в шума от песните, свирките, виковете. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 23. Като изгледа още веднъж дружината, викна: — След мен, юнаци! Напред! Гласът му потъна в гората. М. Марчевски, П, 13.
6. Прен. Преставам да съм налице, като обикн. не се знае къде се намирам; изчезвам, изгубвам се, губя се, загубвам се, пропадам. Хрельо си излезе. Де потънаха ведно с него и другите калфи — не разбрах. Ст. Чилингиров, ХНН, 204. Правеха си сметка да закачат нещо от подаръците, които набожните жени щяха да оставят при освещаването. Пък и от другите дарове можеше да пада от време на време по нещо — няма всичко да потъва у Хаджикостови. Г. Караславов, СИ, 65. Народното събрание гласува сто милиона кредит за въоръжение на армията ни. Поръчват се патрони .. тихомълком, за много по-малка сума, се изкупуват от фабриката вече бракувани патрони. Останалите пари потъват неизвестно къде. СТ, 2003, бр. 14, 34. Митрополията беше като беглишки конак, секи поп за Великден ще донесе 150-200 яйца, за Гергьовден едно агне, .. Де потъваше толкоз нещо, да са чуди челяк! Г, 1863, бр. 4, 31.
7. Прен. С предл. в. Бивам, ставам заобиколен, обграден, покрит с нещо, с неща, които са в голямо количество, в изобилие. Лете улиците и широките булеварди потъват в зеленина. Целият град е осеян с паркове и градини. Л. Мелнишки, ПП, 10. Лятно време дворът обрастваше с трева, градината потъваше в бурени и в дивата зеленина на саморасли дървеса. Д. Талев, СК, 5. — Цялото село трябва да е потънало в лозунги, както пролет потъва в цвят! Ст. Марков, ДБ, 173. На̀, докторът ми каза: потънали сме в микроби, микроби бъкат навсякъде. Й. Йовков, М, 38. Същината на селския живот е гледка .. отвратителна .. Всичко е потънало в мръсотия. никаква разлика между свинята и стопанина. Г. Александров, Дн (превод), 17. Потъвам в прах.
8. Прен. Със същ. за физиологическа проява, реакция — по тялото ми има, появява се, излиза нещо в голямо количество (обикн. като израз на чувство). Потъвам в сълзи. Плача много, обливам се в сълзи. Тя се довлече до килерчето, тръшна се върху куп черги и възглавници и потъна в сълзи. Г. Караславов, Тат., 231. Ожесточена [княгинята] от нещо, .., измисли хиляди светотатства, доволна, че наказва чрез себе си някой друг .. Но когато се опи от своята безпощадност, усети се изведнъж сама, .. и потъна в сълзи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 55. Потъвам в пот. Изпотявам се силно, много. Потъва [дядо Въльо] в пот, устата му съхнат — като че го тресе люта треска. Л. Стоянов, Б, 178. Бях потънал в пот, но не сещах нито горещината, нито тежката торба на гърба си. Ем. Станев, ЯГ, 28. Гърдите му [на Грашев] потънаха в пот. Д. Фучеджиев, Р, 18. Потъвам в кръв.Разкървавявам се много силно. Напразно мнозина от тие последните [въстаниците] ваделе с ръце камъците от черковния дувар, .., от което ръцете им потъвале в кръв. З. Стоянов, ЗБВ III, 285. Потъвам в руменина. Зачервявам се, изчервявам се силно, много. Той се върна пак, .., опъна мустак и любовно сви клепач. Марийола потъна в руменина. Ст. Чилингиров, ПЖ, 77. Учителката се смущаваше, потъваше в руменина от недружелюбното присъствие на госта, който я измерваше с очите на гладен вълк. К. Велков, СБ, 37.
9. Прен. С предл. в и отвл. същ. В живота ми възниква, има нещо, което е в голямо изобилие; затрупан съм, претрупан съм. Когато Спиридонов и Зара отпътуваха за Атина, .. Борис отново потъна в трескава работа. .. той искаше да оправдае доверието на господин генералния директор и да го изненада при завръщането му от Атина с действителни постижения, с практическата проверка на онова, което предлагаше да се въведе във всички клонове на фирмата. Д. Димов, Събр. съч. II [еа]. "Оставихме света, а мислим за светско. .. Оставихме къщи, а всекидневно сме потънали в грижи." НКДЖ, 28. Напоследък съм потънал в толкова много проблеми, че не зная как ще се справя с тях. //В съчет. с предл. в и отвл. същ. за действие и под. Отдавам се, зает съм, завладян съм изцяло от нещо, означено със съществителното. Костов потъна в усърдна служба на "Никотиана". Той предвиди с най-големи подробности програмата за сутрин, обед и вечер. Д. Димов, Т, 345. Колко прости бяха игрите ни, в които потъвахме с цяла душа, като забравяхме понякога и да ядем. З. Сребров, Избр. разк., 135. Това беше последната му [на Симеон] среща с нея. Потъна в подготовката на войната и повече не си спомни за нея. А. Гуляшки, ЗВ, 462. — Вий ли ще ме съдите, ..! Дето сте потънали в кражби и грехове. П. Тодоров, Събр. пр II, 360. ● Обр. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява .. Той потъва в плътната сивота на едно равно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Мигар наемателят живееше? Светът му беше чужд, до него не стигаше нито едно събитие. Св. Минков, П, 64-65.
10. Прен. В съчет. с предл. в и същ. за състояние, взаимоотношения. Изпадам всецяло, напълно или в много голяма степен в състоянието, положението и под., означено със съществителното. Из пътя тя неусетно се забави и, безсилно отпусната във файтона, отново потъна в мислите си. Й. Йовков, Разк. I, 179. Дори когато разговорите ни се свършваха и ние потъвахме в мълчание, пак беше добре. Тогава мълчахме, но мълчанието говореше с нас. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 40. "Тъй ще е най-добре" — прошепна си Салих и като се обърна по гръб .., потъна в тежък, неспокоен сън. М. Марчевски, ГБ, 55. Аз правя дългове, до шия съм потънал в тях! Ив. Вазов, Съч. ХI, 55. Потъвам в забрава (забвение). Поет. Бивам забравен напълно. Съдията въздъхва. — Добре сте вие писателите. Награди, .., известност — .., — а пък ние, свърши ли се животът, свършва всичко:
алилуйя, .. и хайде в гроба. Потънеш в забрава. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 417. Разочарованите от ортодоксалната медицина .. преоткриват .. стари знания с неоценима стойност, които .. са потънали от дълго време в забрава. М. Петкова, ЛМ (превод), 11. Потъвам в спомени. // Със същ. за чувство — обхваща ме напълно, силно чувството, означено от съществителното. — Защо, млада моя жено, .., си потънала в тъга? — Не съм потънала в тъга .. Уплашиха ме чудните разкази за магьосника. Ст. Цветкова, Избр. тв II (превод), 161. Бадредин .., целунал ръка на баща си и заплакал горчиво, че остава сам на света. Скоро душата на Нурадин отлетяла при аллаха. Цели два месеца Бадредин не излязъл от къщи, потънал в скръб, и не се явявал при султана. Св. Минков, ПШ, 91. Фют .. подаде една цигара на Ян Бибиян, запали и той една и, .., потънаха в блаженство. Ароматният дъх на цигарата пълнеше с някаква упоителна сладост гърдите на Ян Бибиян. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа]. Потъвам в отчаяние.
11. Прен. Попадам в неблагоприятно положение, от което не мога лесно или изобщо да изляза и което проваля, съсипва живота ми, плановете ми и под.; затъвам, пропадам. Колко трудно бе да пожелаеш щастие другиму, когато никой не те обича, когато сам свършваш, потъваш, загиваш... Д. Димов, Т, 692. — Защо чак сега го казвате? Къде бяхте вчера, завчера! Къде бяхте цели два месеца? — .. — Стояхте си настрани, мълчахте, а другарят ви потъваше. П. Проданов, С, 101.Потъваш, кризата те докопала с две ръце за гушата, ама напъваш се и — от тука малко да се подпреш, от там малко да се закърпиш. Г. Караславов, СИ, 166. потъва се, потъне се безл. Няма какво да сторят; да са бяга, ще побегнат, да са потъва в земята, живи ще потънат. Ил. Блъсков, ПБ II, 65.
◊ Брала муха мед, потънала в оцет. Диал. Употребява се, когато някой вместо добро направи зло. Да не <би да> (сякаш, като че <ли>) са ти потънали гемиите <в морето, в Черно море>; гемиите ли са ти потънали <в морето, в Черно море>. Обикн. във 2 и 3 л. Самост. или с подч. изр. със съюз че, та. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се е намръщил или умислил, без да има сериозна причина за това. — Ама ти какво седиш така умърлушен? — .. — За какво си се закахърил? Да не са ти потънали гемиите? Вл. Полянов, БВП, 69. — Дядо Петре! — .. — какво си се замислил толкоз? Да не са ти потънали гемиите в морето? Й. Йовков, Ж 1945, 19. Войводата седи замислен и тъжен, сякаш гемиите му бяха потънали в морето. Какво го мъчи? М. Марчевски, П, 29. Потъвам / потъна в земята (вдън земя<та>)1. Разг. Изчезвам, загубвам се безследно. Когато сам стане обект на лов, .., фенекът си служи с разни хитрости .. Той буквално пред очите на хората потъва в земята. К. Тулешков, ХЖ II, 7. Въпросите, с които безпокоеше родителите, потъваха вдън земя, но само докато траеше играта — свършеше ли, започваше отново. Сл. Боянов, СК, 11.Ти какво, вдън земята ли потъна? Точно тридесет дена, откак ти писах първото писмо, сетне и друго ти изпратих, а ти мълчиш. Сл. Македонски, ЕЗС, 128. Потъвам / потъна в земята (вдън земя<та>)2 <от срам>; потъвам / потъна от срам. Разг. Много се засрамвам. Матейчо ощипа Райна .. Райна се отстрани, недоволно и сърдито изсъска: — Пиян си и цяла вечер говори глупости, потънах от срам. В. Нешков, Н, 280-281. Става сватба и ако се случи чашата на червената ракия да бъде със строшено дъно, нека му мисли невестата! Като я хванат за ръчицата, па ѝ отворят портата, че като заблъскат онова ми ти газено тенеке, вдън земя да потънеш! Ал. Константинов, Съч. I, 115. — Един лев и петдесет стотинки ми дай — .. Градинарят забърка в джобовете си и намери лев и петдесет стотинки; добре, че ги имаше, иначе потъваше в земята от срам. Д. Цончев, ЛВ, 185. Потъвам / потъна в себе си. Книж. Задълбочавам се, отдавам се на своите мисли, чувства и под. Докато конят ме полюшваше, аз потънах изцяло в себе си. Мислeх си за Панагюрище, за другарите си или пък си припомнях нашия дом и колко весело беше някога в него. Ст. Дичев, Р, 35. — Като се върна [от Женева], пак ще се съберем .. — Дотогава със скръстени ръце ли ще седим? .. Орце се замисли, сякаш потъна в себе си, и отмери: — Не искам да кажа това... Д. Спространов, С, 47. В цялата поза имаше нещо унило и принизено и причината на тази принизеност не беше нито разговорът, нито въпросите на Филип — защото онзи бе цял потънал в себе си. Ем. Манов, БГ, 134.
— Друга (остар. и диал.) форма: потъ̀нвам.