ПОТЪВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потъвам. Изгуби ли еснаф стока по път от грабеж, потъване на параход, еснафите му дават нова стока на кредит, за да си образува нов капитал. Ив. Хаджийски, БДНН II, 78. През различните геоложки епохи вътрешните земни сили са причинили нагъвания, .., издигания и потъвания на земните пластове. Така са се образували различно високи планини, обширни равнини, дълбоки долини и др. Геогр. VI кл, 4-5. В техниката твърдостта на металите и сплавите се определя чрез натискане върху метала със стоманена сачма .. Дълбочината на потъването на сачмата показва твърдостта. Хим. IХ кл, 1965, 91-92.

— Друга (остар. и диал.) форма: потъ̀нване.