ПОТЪМНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪМНЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от потъмнявам¹. Неговите бои обаче не били от особено високо качество и днес създават много главоболия на реставраторите от цял свят, тъй като са причина за потъмняването на някои най-ценни шедьоври от тази епоха. Хр. Ковачевски, СК, 126. Потъмняването на хранителните продукти при нагряване може да бъде причинено и от взаимодействието на захарите с аминокиселини. П. Даскалов и др., ТК, 131. Бистрата варна вода потъмнява, когато през нея се прокара въглероден двуокис .. Потъмняването на бистрата варна вода се дължи на получаването на калциев карбонат. Хим. VII кл, 1965, 73.

2. Езикозн. Промяна в изговора на широки неударени гласни [а], [о], [е] в посока към или изцяло като тесни [ъ], [у], [и]; редукция, редуциране. Когато гласните са под ударение, те звучат ясно, а когато не са под ударение, .. те не са така ясни в гласежа си .. Тази промяна с гласните, когато не са под ударение, се нарича редукция (потъмняване). БГр, 32. Напоследък, .. се явиха словосъчетания от споменатия вид: стойността, радостта от труда, .. В такива словосъчетания твърде много се подчертава диалектното потъмняване на членната форма на съществителните от женски род, завършващи на съгласна. Т, 1954, кн. 5, 27.

3. Спец. Влошаване качеството на виното, при което багрилното вещество се пресича и виното става по-тъмно от необходимото; пресичане.

4. Остар. Астрон. Затъмнение (в 1 знач.). Кога месецът доде помежду слънцето и земята, тогава една част от слънцето потъмнява, сир. не са вижда нам; и туй са зве слънчево потъмняване. Т. Шишков, ПХ (превод), 14.

ПОТЪМНЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от потъмнявам² и от потъмнявам се. Потъмняване на косата с оцветител.