ПОТЪНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪ̀НКО нареч. Остар. и диал. С големи подробности; подробно, изтънко. — Виж, господине, ти знаеш веке тая работа, преди да ти я разкажа потънко. Ив. Вазов, НП, 27. Като изпитаме потънко за живота на такива [престарели] хора, ний ще намерим най-напред, че са били деца на здрави родители. Тем., 1881, кн. 2, 38. Да описваме тук потънко .. най-новите изнамерени уреди, мислиме, че ще е излишно, защото във физиките, преведени на български от Груева и Гюзелева, доста ясно разправат за това. Лет., 1876, 77. Не се оженил, че немало место за люлка. Говори се за човек, който потънко прави сметка за всяко нещо, че тогаз го върши. СбНУ ХХV, 35.