ПОТЪПКАН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪ̀ПКАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от потъпча като прил. 1. Прен. За народ, хора — който е лишен от свобода, права и независимост и е държан в подчинение; потиснат. Българинът достигна да такава апатия, щото с равнодушие гледаше да се тъпче всичко, щото е народно; .., а що е най-лошото — и сам да спомага на своето нравствено убийство, явление, което рядко ся е срещало и помежду най-отритнатите и най-потъпканите народности. СбДЧ, 222. Ние не искаме да кажеме, че в Англия няма люди, които да не съчувствуват на потъпканите християни, да не желаят свободата им. НБ, 1877, бр. 66, 257.
2. Прен. Който не се зачита, признава, на който не се дава възможност да се развива или проявява. Това писмо не е достаточно, за да бъде начало на оная отчаяна борба, която ние тряба да предприемем за нашите отнемани и потъпкани права. Хр. Ботев, Съч. 1950, 218. Оттогива [унищожаването на Охридската архиепископия] близо един век .. трябаше да са измине, за да са сетят българите да дирят потъпканата си черковна независимост. Т. Шишков, ИБН, 316. Предават те во турски ръце, .. А защо? .., защото искаш да оживиш свой си потъпкан майчин язик. БТ, СбПер. п I, 1860, 76. Като видял труда си и надеждите си потъпкани, градинарят се разлютил и почнал да си вади гнева от магарешкий гръб. Т. Икономов, ЧПГ, 64. // На който не се дава гласност, който се скрива, прикрива и не се разрешава. Въстанието на кандиотите, .. даде повод да са повдига много пъти потъпканият Восточен въпрос и вопросът за разширяването на гръцкото кралство. НБ, 1876, бр. 1, 1.
3. Като същ. потъпкан(ия<т>) м., потъпкани<те> мн. Обикн. членувано. Човек, когото потискат, угнетяват, който не е свободен; потиснат. Над нази стои Господ, великият, праведният, Господът на България, на потъпканите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 71-72. Ако вие не обичате да лъжете, .., и сте си издигнали гласът да защитите правдата, да спомогнете на потъпкания, за което ви хвърлят в затвора, сичкият свят е готов да извика: "Той е вагабонтин". З. Стоянов, ЗБВ I, 71.