ПОТЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; потъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. Търкам малко, леко; потривам1. Дигнах ръка, за да отмахна провисналия над очите ми кичур остра коса, а вместо туй потърках носа си, както винаги, когато съм смутен. П. Славински, ПЩ, 184. Райко допря тъпата страна на меча си в опънатия гол врат и два-три пъти потърка студеното желязо. Ст. Загорчинов, ДП, 312. Котката подигна глава — ..; сетне измрънка тихо, изви грациозно ослабения си врат и потърка гальовно глава върху възглавницата. Д. Талев, ЖС, 368-369. Потърква Влад очи: не е ли всичко сън. К. Христов, ЧБ, 163. ● Със същ. брада, коса. За извършване на същото действие, обикн. с банкнота от начална печалба — като суеверен ритуален жест за умножаване на пари и др.; потривам1. Като вземат парите в разкривените си от работа ръце, старците най-напред ги потъркват в брадите си. Л. Михайлова, Ж, 87. Лазар рече на баща си: — Дай си, татко, шепата. .. Лазар изсипа в ръката му десет златни лири: — Потъркай си брадата с них, татко. Това са първите пари, които внасям вкъщи. .. Стоян разтърка брадата си с лирите и от сърце изрече благословията си: — Да се умножат, сине, колкото са космите на брадата ми! Хаирлия да е сефтето ти! Д. Талев, ЖС [еа]. — Хайде първата! — провикна се старият воденичар и дръпна въдицата нагоре. На конеца увисна пъргава мряна .. Дядо Пъдьо я откачи от въдицата, потърка я по брадата си, за да бъде спорен риболовът, и се обърна назад — да я пусне в гърнето. А. Каралийчев, НТИ [еа]. // Със същ. ръце, длани. Търкам леко една в друга дланите си като израз на задоволство, радост, удовлетворение от нещо или на злорадство; потривам1. Доволен, че беше успял да продаде една жътварка, Червенаков потърка ръце. Й. Йовков, ВАХ, 83. Старата жена потърка доволно ръце и добави. — Апартамент ли ще си купите? Разбира се, аз ще дойда да живея при вас. П. Вежинов, ДВ, 191. — Трябва само да сте горд и да ги [жените] презирате — сами ще дойдат в ръцете ви .. Той навярно спомни нещо радостно, закиска се, дори потърка самодоволно ръце — .., от някое време срещам едно момиченце — .. — гледаме се, усмихваме се, а аз си думам: Чакай, ще ти дам един урок, та ще ме помниш. Г. Райчев, Избр. съч. II, 127.
2. Само несв. Търкам малко, леко от време на време, понякога; потривам1. Ала истинското оживление настъпваше вечер, когато гръмваше джазът .. Млади двойки, облакътени върху никелирани маси, се гледаха настойчиво, въртяха глави, опираха и потъркваха носовете си. Г. Белев, КВА, 93. Чендов събра останалите си четници в
двете стаи и ходника на долния кат. Те тихо си пошушваха, .., потъркваха опинци по дъските на пода, глухо тупваше там някой приклад. Д. Талев, И, 509. На нара беше подгънал крак Начо Кидерев, до него пухтеше и от време на време потъркваше с длан голата си ощавена глава Дамян Шопов. Г. Караславов, ОХ II, 546. потърквам се, потъркам се страд., възвр. и взаим. И други неща като напр. .. червен восък, смола, .., елмаз .. придобиват същата електрическа свойщина, както и кехлибаря, когато са потъркат с вълнен парцал или с коча или заешка кожа. Лет., 1876, 76. Стефчов остави книгата на масата, потърка се между веждата и ухото, като да разбуди ума си, и зададе високо един въпрос. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 68. Въкрил се потърка по челото, сякаш беше се свестил от внезапен удар. Г. Караславов, ОХ IV, 428.
ПОТЪ̀РКВАМ СЕ несв.; потъ̀ркам се св., непрех. 1. Търкам се малко, леко; отърквам се. Филип дълго стоя сред стаята и сякаш потъваше в тишината, наситена със спомени и тъга. Не усети котката, която се потърка в нозете му. Ем. Манов, БГ, 29. Домбо остана доволен, засмя се и от радост се потърка о лакътя на географа. Гр. Угаров, ПСЗ, 128.
2. Само несв. Търкам се малко, леко от време на време, понякога; отърквам се. Това животно не приличаше на Чауш. Подуши ме и за да докаже благоразположението си, започна да се муши и потърква около краката ми. А. Гуляшки, ЗР, 128.
3. Диал. Минавам, без да бъда забелязан (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Правя нещо небрежно, без старание и прецизност (Н. Геров, РБЯ).