ПОТЪРКУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪРКУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; потърку̀лна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. потърку̀лнат, св., прех. Търкулвам леко, малко или от време на време, понякога. потъркулвам се, потъркулна се страд.

ПОТЪРКУ̀ЛВАМ СЕ несв.; потърку̀лна се св., непрех. 1. Търкулвам се леко, малко или от време на време, понякога. Ние стъпяме по разкошна постелка от росна трева, .. И да паднеш от коня, ще се потъркулнеш малко надолу, но няма в какво да се удариш и убиеш. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78.

2. Остар. Търкулвам се. Такива хора .., свиват се на кълбо, като таралежи, и се потъркулват назад. А. Страшимиров, А, 255. Щом се потъркулна бае Пенчо на оскубания мой козек, .., заспа, та захърка! Ил. Блъсков, ДБ, 31-32.