ПОТЪРПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪРПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; потърпя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. потърпя̀л, ‑а, ‑о, мн. потърпѐли, прич. мин. страд. потърпя̀н, ‑а, ‑о, мн. потърпѐни, св., непрех. и прех. 1. Търпя малко време. — Е, ще потърпим лишения. Важното е, братлета, има ли държавата желание да направи живота ни по-щастлив. Ил. Волен, МДС, 229. — До утре вечер часовете не са много, макар любопитството ти да е голямо — ще потърпиш! А. Гуляшки, ЗВ, 128. — Аз не мога да стоя повече тука .. — Потърпете малко. Жена ми ще си доде. Й. Йовков, М, 88. — Е, тежичко ти е сега, знам, но потърпи, ние няма да забравим баща ти. С. Кралевски, ВО, 49. — В сряда има свиждане, ще му върнем тънката [пижама] .. Дотогава да потърпи! Др. Асенов, СВ, 82.

2. Остар. Претърпявам. Дори ако би духовенството да потърпи несполука, неговата преданост и неговата вярност си остават непоколебими. С, 1894, бр. 1474, 1. Главни градове .. В Ирак ..: Багдад, .., добър манифактурен и търговски град, който бил калифска резиденция, докле да падне Калифат; той твърде много потърпял от Тамерлана. Ив. Богоров, ВГД (превод), 271-273. потърпявам се, потърпя се страд. потърпява се, потърпи се безл. Малкият театър спи още .. Зад затворените капаци на магическата лаборатория се върши тайна, раждат се чудесни неща — и трябва само да се потърпи, до първото представление след обяд. К. Константинов, ПЗ, 185.