ПОТЪРСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪ̀РСВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потърсвам¹ и от потърсвам се.

ПОТЪ̀РСВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от потърсвам² и от потърсвам се. Дакито беше привикнал на тоя [неприятен]дъх и когато някой учуден и с потърсване кажеше: "Тук нейде се е разсипало газ, вонее страшно", Дакито отговаряше спокойно: "Ба, нищо няма разляно!" Ив. Вазов, Събр. съч. VI, 1976 [еа]. — Фуу, как ги [стражарите] мразя! — рече Райка с детско потърсване. Д. Ангелов, ЖС, 236. Учудванието и любопитството, което ми причини новата сряда, подир първото потърсване, тъй силно заловиха ума ми, щото затъмниха всичко останало. ССГ (превод), 24.

— Друга (остар. и диал.) форма: потръ̀сване.