ПОТЪРШУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЪРШУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Разг. Тършувам малко. Като потършува малко из шубата на Кршиванек, Зара намери в джобовете ѝ фотографическия апарат, който търсеше. Д. Димов, Т, 156. Изведнъж се сети [Зина] за нещо, изтича до файтона, потършува някое време около седалките и .. се завърна, като държеше голям, .. термос в ръце. А. Гуляшки, МТС, 241. Младите учители изглеждаха отегчени: трябва дълго да са чакали. Все пак посрещнаха любезно домакинята. Тя, г-жа Аника, не ще им се сърди: те са потършували в бюфета ѝ. А. Страшимиров, Съч. V, 290. Каймакаминът стана, потършува за кибрита, намери го и внимателно запали сам лампата. Ст. Дичев, ЗС II, 675. потършува се безл. Ще намерите къде е скрит ключът, но трябва да се потършува.