ПОТЮХКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЮ̀ХКВАМ, ‑аш, несв.; потю̀хкам, ‑аш, св., непрех. Диал. Потюхквам се. Горкото магаре .. се мъчило да върви, но .., паднало и умряло. .. Потюхкал стопанинът, поядосвал се на себе си, но нямало какво да стори, трябвало да се върви. Христ. ВВ I, 57.

ПОТЮ̀ХКВАМ СЕ несв.; потю̀хкам се св., непрех. Разг. Тюхкам се малко. Потюхкаха се още няколко време, поръмжаха, попсуваха комисията, па най-после си кандисаха. Т. Влайков, Съч III, 104. Един грамаден орел грабнал квачката и я понесъл към небето. С нея се издигнали и вързаните за крака ѝ пилета. Попогледнал мъжът, потюхкал се, па отново се върнал вкъщи. Ран Босилек, Р, 82.На върховете ще се изкачваш! И какво разбираш от това? Разгледаш се насам, разгледаш се натам, потюхкаш се, повайкаш се и току се потътриш пак надолу. Г. Караславов, Избр. съч. II, 163. Оказа се, че жената на Добри Божилов тази сутрин била заминала за някъде и ние, като се потюхкахме малко, .., започнахме обиск. М. Гръбчева, ВИН, 434-435.