ПОТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Рядко. Изпотявам.
ПОТЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Покривам се с пот; изпотявам се, запотявам се. Всички се потяха мъчително от тропическата горещина и търсеха прохлада в бара. Д. Димов, ОД, 21. Тя излезе, защото под стълбището беше така непроветрено и задушно, че бе взела да се поти. Б. Болгар, Б, 78. Русинът отслабна още повече, все се потеше през нощта, а денем, за да надвие на задухата си, едва се измъкваше на чардака, дето полегваше на едно китено чердже. Д. Рачев, СС, 271. Марин се потеше, примъкваше тежките сандъци от единия в другия ъгъл на дюкяна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 495. Допреди няколко дена той ходеше все .. с тая си черна филцова шапка, под която голото му теме се потеше и в най-лютите студове. А. Гуляшки, Л, 427. // Имам физиологична особеност често или интензивно да се покривам с пот. По-често боледуват [от гръбначно заболяване] хора, чиито крака се
потят. РД, 1966, бр. 247, 2. Искаш ли да не ти се потят ръцете? Намери риза от змия, изжули (изтъркай) си ги с нея и ще видиш как не ще ти се потят вече. СбНУ ХV, 62.
2. Прен. Работя много, полагам големи усилия, за да направя или постигна нещо. Чушките земята ги ражда. Над земята селякът се поти. Д. Талев, ГЧ, 72. Отец Изидор седна на столчето, а Йоско зачука като кълвач с длетото — .. Напразно се потеше и стараеше .. Отец Изидор беше недоволен. Ц. Лачева, СА, 52-53. Обажда се началникът. — Спиров, тъкмо се потя над сводката за довечера, та рекох да те питам... ще дойдеш ли на съвещанието? К. Грозев, СбХС, 207. Ще се потим за едина хляб и пак добре, че го имаме. Само с бъхтане можем надви, рахатлъкът е за другите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 483. Секи, що са е потил, пълна бъчва ще има. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 151.
3. Прен. Изпадам в затруднено, притеснено или мъчително положение; изпотявам се. Пастирчето задаваше нови и неочаквани въпроси и караше децата да се потят при дирене на отговора или мълчаха, с лица зачервени от затруднение. Ив. Хаджимарчев, ОК, 10. Той си каза: "Защо аз да съм най-лошият железничар? Защо стоя сега и се потя пред толкова народ?" М. Марчевски, П, 274. При срещите с хората мислено издевателствуваше [Василев] над тях; гледаше ги как се потят и подбират фразите в по-заплетените ситуации. Съвр., 1980, кн. 1, 39.
4. Рядко. За стъклени, метални и др. предмети — покривам се с влага; изпотявам се, запотявам се. Като сериозен факт за размекване на бонбони може да се посочи .. случаят, когато студените бонбони попадат в горещо помещение .. става кондензация на влагата .. върху повърхността на бонбоните. Бонбоните започват да се "потят", овлажняват, .. омекват. А. Генадиев и др., ТЗ, 68. Прясното яйце са поти, ако са тури близо при огъня, а вехтото — не. Ступ., 1875, бр. 7-8, 63.
◊ Потя се и под езика <си>. Разг. Работя много, влагам големи усилия в нещо трудно, тежко. Бенковски ..: — .. — Ние ще се вдигнем на въстание .. — .. Дорде дойдем до победата, още много зор ще има. Всеки българин и под езика си ще се поти от зорлък. К. Странджев, ЖБ, 50. Ний бяхме неизвестни / хора / от фабрики и канцеларии, / .. / Като мухи сме мрели / есен, / .. / Онез, които сме останали, / се потехме и под езика, / .. / работехме като добитък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. Потя чело. Рядко. Упорито се трудя. А чудно: над най-ясна глупост чело / поти — разисква с важност той сега. К. Христов, Избр. ст, 255. Ухото ми не се поти. Диал. 1. От нещо. Не обръщам внимание на нещо. — За някои моми ли ни земаш, та искаш да ни правиш комплименти? Не ни ся поти ухото от таквиз, Ваше благородие. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 97. 2. От някого. Не се страхувам, не трепвам от някого.