ПОУГАСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОУГАСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поугася̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Угасявам малко, не напълно; позагасявам, позагасвам2, поугасям. Търсеше [горският] с ръка стомната да я [ракията] поугаси с някоя глътка студена вода. В. Попов, Избр. пр, 83. Мислех, че новият стадий, в който се намираше семейният ни живот, ще поугаси отчасти възпитателната страст у жена ми. Тонич, ББК, 151. Ситен дъждец захванало да ръси и по-после са усилил и поугасил огъня в монастира. НБ, 1876, бр. 44, 172. Дъжда позаръмя — / праха поугаси; / вятъра ся запроменя — / облака отнесе. Ц. Гинчев, ДТ, 72. поугасявам се, поугася се страд.