ПОУКРОТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУКРОТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поукротя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Укротявам малко или за кратко време. Глухотата на селската улица поукроти гнева му. Не можеше да си прости, че заради своето спокойствие не се намеси. Пък и защо ли трябваше да се намесва? Ем. Станев, ИК I и II, 8. — Стой, спри-и, ..! — викат подире ми, .. — Какво искате бе, господа! — така важно и отвисоко подхванах. Това ги поукроти малко. Зер, направо и господа. А те до един, .., простички, нашенчета, от селата. П. Михайлов, ПЗ, 82. Службата бе поукротила буйния му характер, той потисна яда си и се опита меко да говори. Б. Несторов, СР, 70. Мисълта, че ще може да се разговори с Ивана Аспазиевича Дормидолски, го поукроти малко. Ив. Вазов, Съч. VII, 39. поукротявам се, поукротя се страд.

ПОУКРОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; поукротя̀ се св., непрех. Укротявам се малко или за кратко време. Махмузите се забиваха в ребрата на коня, острият шип на мундщука разкъсваше раззиналата му уста и животното, .., се поукротяваше, .. поемаше своя .. плавен раван. Й. Йовков, ПК, 209. Султанът пожертвувал великия си везир .. — само и само да поуспокои .. своите единоверци. Тълпите се поукротили спрямо властта, но обърнали мъстта си удвоена спрямо християните. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. Раздвижването на Вълков събуди в душата на Станкул старата омраза, която напоследък беше се поукротила. Ст. Марков, ДБ, 468. Към края на май Дунав се поукроти. Водите му престанаха да се покачват. П. Здравков, НД, 28.