ПОУМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУМЍВАМ, ‑аш, несв.; поумѝя, ‑ѝеш, мин. св. поумѝх, прич. мин. страд. поумѝт, св., прех. Умивам малко, не напълно или не много старателно; поизмивам. — Тях що си застъпила да миеш! — показа с очи Свиден нощовите .. — Да ги поумия, рекох, какво-годе — отговаряше Грудка. Ил. Волен, БХ, 142. Даде на болния да пие няколко капки, после му поуми раната с друга спиртова жидкост. Лат., 1885, кн. 9, 9. Ако въглените потънат във водата, казват, че е урочасало детето. С тая вода поумиват лицето, ръцете и краката на детето. СбНУ ХХIХ, 177. поумивам се, поумия се страд. и възвр. — Поумийте се, хапнете, пийнете — и се залавяйте на работа. А. Дончев, СВС, 583. — Надеждо, ти си поуморена, ако искаш да си починеш, да се поумиеш. Ив. Кирилов, Ж, 67.