ПОУМОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУМОРЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поуморя като прил. Обикн. с гл. съм, изглеждам и др. Уморен малко; поизморен. Вечер, поуморен и малко разнежен, Георгиев като че ли отлагаше разговора. Р. Сугарев, СС, 69. — Ти какво? Да не би да ти е нещо лошо? .. — Нищо ми няма. Само съм малко поуморен. Д. Кисьов, Щ, 270. Само мама се чувствува поуморена днес. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 8. Попрегърбен, поуморен като че ли от живота, той влизаше в клас и или сядаше на стола си, или се подпираше на първия чин. СбЦГМГ, 44.