ПОУМОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУМОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поуморя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Уморявам малко; поизморявам. — Ще го убият, .. Коритаров се обади: — Успокой се, Овчар. Той е млад, здрав, ще го поуморят малко и това си е. Нищо му няма. Х. Русев, ПЗ, 271. Поуморих добичето от пришпорване.

ПОУМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поуморя̀ се св., непрех. Уморявам се малко; поизморявам се. — Дай да те отменя .. Може... Поуморих се — съгласи се Ениджалията. Д. Спространов, С, 259. Ирина: Сега да прибера книжата, нали? .. Андрофоба: Да... и можем да си починем... Когато държа реч, .., аз малко се поуморявам. Ст. Костов, М, 22. Поуморя ли се, изтегна се малко на кревата, та си почина. Т. Влайков, Съч. III, 46. Едни се поуморяват, други се поотегчават, трети се разсейват. М. Радев, СР, 86. Никола беше се поуморил от пеене. К. Величков, ПССъч. I, 159.