ПОУСЕЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСЀЩАМ, ‑аш, несв.; поусѐтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. 1. Усещам нещо в малка степен или за кратко време. — Господ ми го проводи (гледа парите, що зе от Митя), сполай ми ти, Боже!... Ще има и за хлебец, и за гозбица; ще има и за винце... да си поусетя сърчицето... Д. Войников, КЦ, 21. И аз поусетих земетресението.

2. Досещам се в известна степен за нещо, забелязвам без да съм сигурен. Дали беше случайно или какъвто си беше хитрец, беше поусетил нещо, Нона не знаеше, но в гласа на Кутмака имаше нещо тъй сърдечно, тъй благо, че Нона се трогна и усети да я задавя плач. Й. Йовков, ЧКГ, 202.

3. Остар. Усещам. Хубавка, като ся видя самичка, поусети йедно голямо съжаление за този горкий звяр. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 53. Като току чу тези думи, поусети, че ся поумали беснилото му [на Любко]. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 21. поусещам се, поусетя се страд.

ПОУСЀЩАМ СЕ несв.; поусѐтя се св., непрех. Разг. Усещам, схващам, почувствам нещо в малка степен или за кратко време. Поусетих се, че ме баламосва, ама беше късно. △ Отидох на почивка, малко да се поусетя човек и аз.