ПОУСПОКОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОУСПОКОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поуспокоя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Успокоявам малко, в известна степен някого. За щастие, той се познаваше с него и с фамилията му, понеже бе бил учител на големия му син, и това го поуспокояваше. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 142. И Ния по своему си обясняваше всичко: Лазар не я обича или поне не я обича както преди .. Пък и Лазар сам долавяше душевните ѝ терзания .. Опита се да я поуспокои, да я утеши, но някак отдалеко, предпазливо. Д. Талев, ПК, 515. Павел бе чел някъде, че туземците изпадали в някаква лудост от трясъка на гръмотевиците .. Той бе доволен, че думите му поуспокоиха суеверните туземци и никой не изпадна в такова състояние. Гр. Угаров, ПСЗ, 545. Тя [Румъния] мобилизира войската си, в същото време нейните официални вестници, за да поуспокоят войнствените потомци на Траяна, пишат какво е по-вероятно — че ще има мир, отколкото война. НБ, 1876, бр. 52, 203. // В съчет. с нерви, болка и под. — отпускам малко; поотпускам, понамалявам. Кондарев изпи бирата .. "Какво чакам, защо не си отида?" — питаше се той, като усещаше как алкохолът нахлу в главата му и поуспокои нервите му. Ем. Станев, ИК I и II, 215. Аспиринът поуспокои дископатията ѝ. поуспокоявам се, поуспокоя се страд.
ПОУСПОКОЯ̀ВАМ СЕ несв.; поуспокоя̀ се св., непрех. 1. Изпитвам известно успокоение, ставам по-спокоен, понякога под въздействието на нещо. Поуспокояваше се, речеше да каже нещо, гърдите ѝ пак започваха да се тресат и пак дигаше престилката си да бърше сълзите си. Й. Йовков, ЖС, 130. Като си понадума, като се пооплака тук и там, стрина Венковица се малко поуспокои, мъката ѝ се поразнесе. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 247-248. Щастливецът [кучето] подскачаше, изкачваше се по оврага .. И виеше от радост. Когато се поуспокои, мракът вече бе затиснал света. П. Бобев, ОН, 9. // За нерви — отпускам се малко, не съм много напрегнат; поуталожвам се. Душевното равновесие ми се възстанови и нервите се поуспокоиха сред окръжающата тишина, светла, ненарушима и малко глупава. Ив. Вазов, ПЕМ, 127. Нервите ми, поуспокоили се малко след дългото плаване, отново болезнено се опънаха. Б. Трайков, ВО, 74.
2. Прен. За явление, чувство — намалявам малко силата, интензивността на действието си, на движението си; поутихвам. Цяла нощ океанът бесня .. На третия ден надвечер океанът се поуспокои. Г. Белев, КВА, 331-333. Пожарът беше угаснал, градът беше се поуспокоил. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Манол пъхна в огъня една борина и я запали .. И от борината капеше запалена смола .. Когато борината се поуспокои, Манол я даде на Мирчо. А. Дончев, ВР, 54. // За време, място, среда и под. Ставам малко по-спокоен, по-малко бурен, тревожен и др. Да, моят дом ще се превърне в научна лаборатория — само времената да се поуспокоят. А. Гуляшки, Л, 503-504. Обстановката в Института се поуспокои.
3. За болестно състояние (обриви, болка и под.) — намалявам малко силата на проявата си, възбудата си; поуталожвам се, поотпускам се. През деня на 7-ий главата му са поуспокои, но на 8-ий болестта му са усили дотолкова, щото са принудиха да повикат на палата доктора Миниери. НБ, 1877, бр. 65, 255.