ПОУСУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОУСУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; поусу̀ча, ‑еш, мин. св. поусу̀ках, пов. поусучѝ, поусучѐте, св., прех. Усуквам малко, в известна степен или от време на време. Той ще повдигне дясната си вежда, ще поусуче сребърния ланец около палец и точно ще ви каже. М. Кюркчиев, ВВ, 104. Поусуках връвта. △ Когато започне да го притиска с въпросите си, той го поусуче и се измъкне. поусуквам се, поусуча се страд.

ПОУСУ̀КВАМ СЕ несв.; поусу̀ча се св., непрех. Усуквам се малко, в известна степен или от време на време. Учителките отпърво се посвиваха, поусукваха се, извиняваха се, ту че пресипнали през деня от студа, .., ту че се стесняват да пеят пред такова лице, каквото е г. инспектора. Ал. Константинов, Съч. I, 268. Нали знаете приказката за оня, дето не му ловил огънят. Като се поусукал около една циганка, да видиш дали не хваща. Кр. Григоров, ТГ, 43. Митьо .. я [младата жена] намери в долния край на селото. Харесал я и се закачил за нея. Поусука се той около баща ѝ и майка ѝ, когато тя навърши седемнадесет години, изпрати сватовници. Г. Караславов, ОХ II, 43. Кабелът се е поусукал.